Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 42

*Ванеса*

- Добро утро, рожденико! – усмихнах се насреща му щом се събух.

- Pa dobro jutro, lepotice moja. . – усмихна се по-широко и от мен и ме целуна по челото. Сгуших се в нея и просто седяхме известно време в тишина. Любувахме се на усещането да бъдем един до друг, да се будим отново един друг. През последната седмица бяхме просто неразделни.

- Какъв е планът за днес? – Юрош беше този, който развали тишината пръв. Целунах го по ключицата и вдигнах поглед към него.

- Аз трябва да отида до вкъщи по някое врме. Ти имаш ли някакви ангажименти преди това?

- Не. Ще дойда с теб. Даже направо защо не си вземем нещата да си се оправим там. Няма смисъл да се връщаме пак.

- Дообре. Няма да отделям поглед от теб днес.

- Ууу, и защо така?

- Защото днес е специален ден. – на лицето му се появи малка загадъчна усмивка и вирнах вежда.

- Така е, днес моят тигър се е родил. Честит рожден ден, тигър мой най-любим! – обгърнах врата му с ръце докато той ни завъртя, така че аз да съм по гръб.

- Благодаря ти, мой малък зайо. – веднага завря лице във шията ми и езикът му се подаде навън. – Може ли Тигъра да схруска малкия Зайо? Много е гладен.

Езикът му и устните не спираха да шарят по шията и ключицата ми и когато намери онова местенце пръстите на краката веднага се свиха и аз затворих очи. Обожавах целувките му по врата ми.

- Хрускай на воля. – въздъхнах в пълно блаженство.

- Srecan mi rodjendan! – простена.

Рожденият ден на Юрош беше голямо събитие и приготовлението течеше с пълна сила. С Юрош бяхме вече една седмица заедно и смеех да кажа, че нещата си бяха като преди. Е, почти. Доколкото можеше предвид всичко, но и двамата се опитвахме да гледаме напред в живота. Нашите знаеха, че сме заедно отново без дори да се налага да им казвам, защото го разбраха още от усмивката ми щом влязох вкъщи. Не можех да спра да се усмихвам, а когато той благоволи да дойде малко по-късно директно му се хвърлих на врата и мисля, че дори и да не бяха разбрали щом се признах това щеше да говори само по себе си.