*Юрош*
- Какво каза? – чичо се взря в мен сякаш след цяла вечност. Поех си дълбоко въздух, събирайки смелост да го изрека отново.
- Аз и Ванеса...заедно сме, чичо.
- Ти какво?! – възкликна и първото кроше ме сполетя право в лицето. Отстъпих крачка назад и изплюх кръв на земята. Добре, това си го заслужих. Болката в носа ми беше ужасна и кръвта вече беше бликнала. Не знам за кой път вече го чупех този нос.
- Позволи ми да обяс... - още едно кроше, този път обаче в корема ме прекъсна, това което тръгнах да казвам и ми изкара въздуха.
- Нищо няма да ми обясняваш! – със следващият удар вече бях на земята. – Приех те в семейството си! Отгледах те като мое дете, обичах те като мое дете, научих те да бъдеш човек, възпитах те, гледах да не си лишен от нищо! И ти накрая как ми се отблагодаряваш? – гърдите и корема ми понасяха ритник след ритник, но търпях. Не можех да му кажа нищо. Имаше цялото право на света да реагира така. Наистина беше така; отгледа ме като свой син и аз накрая какво? Отблагодарявам се като чукам дъщеря му. – Ставай, ставай, смотаняк такъв! – спря да ме рита и ме изправи на крака сякаш бях чувал с картофи. Вдигна ме за яката на якето и изтряска главата ми в дървото до нас преди да забие юмрука си в лицето ми. Силите вече започваха да ме напускат, няма да лъжа. Не ме бяха пребивали така от не знам кога. – От всички момичета в този шибан град ти трябваше да избереш точно дъщеря ми. От кога продължава това?
- Винаги...винаги съм обичал само нея.- отвърнах задъхано, а гърдите ми хриптяха.Мамка му, болеше!
- Познаваш я от бебе, мамка му! Спали сте в едно легло и аз глупака съм го позволявал, защото никога не съм и предполагал че можеш да погледнеш с други очи на нея! Оставих я дори и да живее при теб. При теб! Защото ти имах доверие, а ти какво? Предаде ме! – крещеше в лицето ми. – Никога не съм го очаквал от теб. – поклати глава, засмуквайки устните си между зъбите. Бръкна в панталоните си и в следващата секунда студеният метал беше притиснат до челото ми.
- Хайде, давай! Убий ме за това, че я обичам, за това че никога не съм спирал да я обичам! Убий ме за това, че съм просто човек и се влюбих! Убий ме за това, че от години гасна по нея и чакам тихо да забележи, убий ме затова че винаги съм я поставял на първо място! Убий ме, заради това че тя е единствената за мен! Хайде, давай! Знам, че те предадох, но не можех да стоя далеч. Опитах. Опитвах толкова много години, но сърцето си искаше своето. Тя е жената за мен. Единствената. Хайде, давай. Убий ме, защото предпочитам да съм мъртъв отколкото далеч от нея. Давай, чичо! Натисни шибания спусък!
BẠN ĐANG ĐỌC
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
Lãng mạnИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
