Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 21

*Юрош*

Щях да се побъркам. Не знам дали ме гонеше някаква параноя или Емануел наистина беше навсякъде с нас, но мамка му никога не съм бил по-обезпокоен отколкото бях сега. Не ѝ давах да излиза никъде, защото постоянно бях на страх да не ѝ се случи нещо. И как да не бъда....Емануел беше отрепка и беше способен на всичко, въпреки че онзи ден щеше да се насере като му опрях ножа в корема.

Но все пак безопасността на Неса бе нещо, което не бих рискувал, дори и това да значеше че няма да мръдне никъде другаде освен до университета и до техните, защото и на двете места гъмжеше с охрана, но ако зависеше от мен и в университета не бих я пуснал.

От онзи ден насам Емануел го нямаше никакъв и това не вещаеше нищо добро и точно, заради това бях такъв. Точно заради това ме гонеше тази параноя.

Днес беше поредният дълъг работен ден и се прибрах чак в осем, а вкъщи като изключим радостният лай на Перко и музиката, която бумтеше беше ужасно тихо. Имам предвид, че обикновено едва дочаква да си вляза и ми се мята на врата, но днес не беше един от тези дни.

-         Неса? Зайо, прибрах се. – провикнах се. Нищо. Никакъв отговор. Ама, то и аз съм един умник...сериозно ли очаквах, че с тази музика щеше да ме чуе. Влязох в стаята ми и я заварих само по бельо да пробва различни тоалети, от които всички до един бяха къси, изрязани и прилепнали. О, да забрави!

-         Отиваме ли някъде? – вирнах вежда.

-         Аз да, за теб не знам. – все още дефилираше с вдигната на закачалка черна рокля.

-         Хммм, и аз защо не знам?

-         Казах ти още вчера, но ти явно толкова и си ме отразил. – закачи роклята на дръжката на гардероба и напасна върху себе сиедин черен гащеризон. – Цура има рожден ден днес.

-         И къде ще бъде?

-         В Биляната в Студенстски и после сме на дискотека.

Да забрави! В никакъв случай!

-         И кой ще бъде там?

-         Мария, гаджето на Цура, един негов приятел, брат ѝ, приятел на брат ѝ и братовчедка им Лидия заедно с нейния. – Ясно общо взето никого, който аз познавах. Изреждаше име след име докато се напъхваше с гащеризона и разбира се той пасна по тялото ѝ идеално и я обвиваше като ръкавица. Очертаваше задника ѝ идеално и ме изкушаваше да го плесна. Не! Щом аз реагирах така, значи и всеки друг мъж, който харесваше жени щеше да мисли така. – Ооо, това го махам. – пресегна се и разкопча сутиена си. О, не! Твърдо не!