*Юрош*
Събудих се от слънцето, което навлизаше в стаята през процепите на щорите. Тя все още спеше върху мен. Погалих нежно косите ѝ и се усмихнах спомняйки си за миналата нощ. Тя се размърда с това ме накара да простена, защото тестостеронът ми беше до тавана както всяка друга сутрин.
- Махни гооо! – измрънка недоволно щом усети сутрешната ми ерекция и аз се засмях. – Юроше, сериозна съм. Боли ме и съм гладна и още ми се спи.
- Добре, де добре, само не ме убивай, моля. – засмях се. Извъртя се от мен и се просна по гръб със сънена, но все пак щастлива въздишка. Покри се със завивката и обърна глава. Беше толкова сладка, когато е сънена.
- Нямаш си и на идея колко много ми се спи...но май гладът ми надделява.
- Ти няма ли да ходиш на лекции?
- Очакваш с това гърло, с което цяла нощ грача като гларус да ходя да пея ли?
- С това кръшкане хич не ми харесваш. Това не ти е гимназията, зайо.
- Еми, извинявай но не може цяла нощ да ме правиш на пихтия и после да очакваш, че ще стана за лекции.
Главата ми отиде назад и се разсмях, но въпреки това огромна доза задоволство се разля в мен.
- Не си усещам крайниците. – изхленчи тихо и едва не се забих в гърдите от първобитна, мъжка гордост.
- Знам, бебчо. Все пак това ми е работата. – отвърнах с мазна усмивка и тръгнах да я целувам, но тя ме спря което ме озадачи. Какво има? Да не би да беше размислила? Не, не, моля те, не.
- Не, сега. Не съм си мила зъбите. Дъха ми мирише, а и цялата лепна.
- Не е вярно.
- Юрош, имам нужда от баня.
Баня? Хмм, ще дадем на зайо баня тогава.
- Добре, хайде тогава отиваме да те изкъпем. – станах от леглото и я поех на ръце преди да успее и да ме спре. Изпищя, но след това избухна в бурен смях и се хвана здраво за мен. Поведох я към банята и я пуснах на пода на душ кабината.
- Ти си луд. Напълно луд.
- Ще кажа нещо изтъркано. Приготви се.
- Думай.
- Луд съм по теб. – ухилих ѝ се, а тя прихна в бурен смях. Боже, кога се превърнах в това? Кого залъгвам, хич не се оплаквах. Бих направил всичко, за да сложа усмивка на
YOU ARE READING
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
RomanceИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
