*Юрош*
Събудих се облят в топлина. Тя се беше сгушила в мен и това ми харесваше. Е, май не само на мен, защото съседът от долу и той беше благодарен за мекотата и топлината притисната в него и това не беше добре. Да му се невиди! Трябваше да се махна от тук преди да забележи, а това май щеше да се окаже мисията невъзможна съдейки по начина, по който се беше обвила с ръце и крака около мен. Хванах едната ръка, която беше върху гърдите ми и внимателно я преместих. Ослушвах за някое нервно измрънкване или да се размърда, но слава Богу не се събуди...докато не се опитах да преместя и крака ѝ. Мамка му!
- Ммм, какво правиш? – кафявите ѝ, подобни на Бамби очи се вряха в мен и проклех на ум. Нужно ли беше да ме гледа толкова невинно и същевременно толкова порочно? Мамка му, нещата които исках ѝ направя....децата определено влизаха в този списък.
- Трябва да стана. Ще се напикая. – набързо скалъпих и тя изпуфтя, но въпреки това се измести от мен. Изтрелях се от дивана, правейки всичко възможно да не се вижда стърчащата бухалка в гащите. Jebi.Моj.Život!
- Рушиии, гладна съм! Какво ще ми направиш за закуска? - с това ме посрещна от банята, все още лежеше на дивана, но с едната разлика че в момента се гушкаше с Куджо и изрода умираше от кеф.
- Не мога да ти предложа нищо друго освен банички или някоя друга закуска от долу.
- Ами, отиди да вземеше тогава де.
- А, кучето кой ще ми изведе?
- Щях да кажа пак ти, но съм прекалено гладна и не мога да чакам. Освен да дойда с теб?
- Щом искаш. – свих рамена.
- Значи го правим. Изчакай ме само да се оправя.
...
- Куджи, хайде мами, папай. Ооп, браво на моето момче. – Ванеса му гукаше и го хранеше с баничка, докато седяхме на една от пейките в близката градинка. Изумяваше ме как обаче грабваше късчетата тесто с извара изключително нежно и деликатно и след това се облизваше лакомо и чакаше за още, въпреки моето несъгласие да бъде хранен с баничка. Аз много рядко му давах човешка храна, но Ванеса дойдеше ли наставаше анархия.
- Стига си гледал така. Не виждаш ли колко му е сладко? Нали Куджи, мамо? Я, кажи на тати колко ти е сладко. – мачкаше бузите му и сякаш по команда той се ужлемби насреща ни, сякаш се усмихваше. – Кой е лош страшен ротвайлер, а? Кой? Кой? Перко такъв, дааа, ти си моят Перко. Перкооо. Перкоооооо!
أنت تقرأ
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
عاطفيةИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
