*Юрош*
- Мамка му, преядох. – отпусна се с доволна въздишка на дивана и аз се засмях. Куджо направи нещо подобно: седна като човек, облегна гръб на облегалката и си отпусна шкембето.
- Снимай го, снимай го, мамка му! – Ванеса се заливаше от смях, а той я гледаше като невменяем и сигурно си викаше: „Тия па са, кво искат от мен? Баси смотаняците."
Преметнах ръка през раменете ѝ и я придърпах към мен, целувайки я. Да имам свободата да правя всичко това с нея беше като дар от бога.
- Какво ще правим днес?
- По принцип трябваше да съм на работа още преди два часа, обаче след снощи мисля че Адриян и Мартин ще ме разберат. Ами, ти? Защо не си на лекции.
- Ааами, отмениха ги.
- Послъгваш ме нещо, но добре.
- Не е вярно, Руши аз никога не лъжа. – гледаше ме право в очите с един такъв невинен, бебешки поглед.
- Мхм, да и прасетата летят. – усмихнах ѝ се.
- Яя, го гледай ти значи какво си куче.
- Ооо, да куче съм и ако ме погалиш аз ще...
- Не.Смей.Да.Довършваш.Това.Изречение. – процеди преди зъби и главата ми отиде назад докато се смеех. Беше толкова сладка,
- Амаа, онзи ден когато ку-
- Юроше! Кажи още нещо и ще те накарам да съжаляваш, обещавам.
- Добре де, спирам. Стига си се цупила, че ще ти излязат бръчки.
- Много смешно, Юроше. Много смешно.
- Сръдла. – казах подигравателно и отново се загледах в телевизора. Ако не ви е станало вече ясно, то аз обожавах да я дразня.
- Глупак. – чу се тихо промърморване. Какво каза?
- Каза ли нещо?
- А. не, не. Бая си, бая си против уроки. – направи се на приятно разсеяна. Хаа, така значиии. Куджно явно предусети тарапаната, която щеше да се случи и затова скочи от дивана и се запъти към стаите.
- Лигла.
- Какво казаааа?! Леле, убих те. – гневът се изписа върху лицето ѝ и тръгна да ме удря чисто и просто на шега, но бях по-бърз от нея и бутнах по гръб на дивана. Надвесих се над нея и я напори на смях. Вирнах вежда и се наместих между краката ѝ, а тя не спираше да се кикоти. Истина ли беше всичко? Този целият ден беше ли истина или прекалено хубав сън? Защото, ако беше сън исках да не се събуждам.
DU LIEST GERADE
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
RomantikИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
