ДА, ДА ЗНАМ ЧЕ МЕ ОБИЧАТЕ ❤️❤️❤️❤️
*Ванеса*
Бях на седмото небе. Не можех да си намеря място от щастие. Най-голямата ми мечта се сбъдна. Не знаех какво да кажа. Известно време бях безмълвна докато лекарят не ми предложи да отидем с мама да ме прегледат, за да видим как се развива плодът.
Да чакам гинекологът да дойде беше може би най-тежкото нещо, което някога съм правила.
- Би ли се кротнала най-накрая? – мама се засмя.
- Не мога. Искам да го видя. Кой знае колко е мъничко. – клатех крака докато седях на кушетката.
- Напомняш ми на мен, въпреки че бях адски изплашена когато разбрах за вас двамата с брат ти. Бях изплашена само с едно, а представи си какво беше когато разбрах, че са две.
- Сигурно си припаднала. – засмях се.
- Аз не, но баща ти беше на път да го направи. Забавно беше тогава...сякаш беше вчера, а всъщност се минаха цели двадесет и пет години от тогава. – мама въздъхна. Времето наистина си летеше.
- Здравейте, дами! – една жена, може би около четиридесетте влезе в кабинета с бодра крачка и кафе и папка в ръка. Беше висока, руса жена и си беше мацка.
- Здравейте, докторе! – с мама поздравихме в един глас. Лекарката седна на бюрото си и разтвори папката.
- Я, сега да видим какво имаме тук... - каза по-скоро на себе си отколкото до нас и отпи от кафето си докато погледът ѝ шареше между редовете. Сега ми се припи и на мен кафе....чудесно, просто чудесно. – Тук пише, че са ти открили СПЯ, когато си била на петнадесет и си била подложена на хормонално лечение, което не е проработило и си минала директно на хапчета. До кога ги приемаше?
- Спрях ги на двадесет, защото с приятелят ми искахме да започнем да опитваме.
- И през тези пет години прави ли нови кисти?
- Да, но бяха малки и пак бях на лечение с кломид. Последната киста ми беше миналата година.
- Ясно. Да видим сега как се развива плодът. – остави папката на бюрото си и дойде до мен. Седна на стола и извади бутилка с гел от шкафа. – Легни по гръб, надигни си блузата и разкопчай дънките си, моля. – направих каквото се искаше от мен. Тя си сложи ръкавици и изстиска гел върху трансдюсера.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
RomantizmИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
