Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 30

*Юрош*

Започна се. Отново. Най-големият ми страх се сбъдна отново. Тръгнахме малко преди десет и току-що бяхме влезли в Добрич, а вече беше почти четири часа сутринта. Ванеса отдавна беше заспала и аз не можех да не се чувствам виновен за всичко. Ако го бях убил още тогава нищо от това нямаше да се случва сега.

Нямахме си и на идея къде отиваме. Докато излизахме от София накарах Ванеса да се разрови в интернет и се спряхме на Кюстенджа. От Добрич се насочихме към Кардам, защото исках да избегна тапата на КПП-то в Русе, въпреки че си усложнихме живота с това цялото обикаляне. Ванеса се размърда малко след като минахме границата и се събуди.

-         Къде сме? – попита сънено и се искаше всичко от мен да не се обърна да видя сладкият ѝ сънен поглед.

-         Тъкмо минахме границата. Пиши на вашите, за да не се притесняват. – хванах ръката ѝ в моята и ги поставих на барчето. – Искаш ли да спрем някъде да починем?

-         Малко съм гладна, а и ми се ходи до тоалетна. Стискам още от Севлиево.

-         Ще спра на първата бензиностанция, която видя. Спокойно. – уверих я и стиснах ръката преди да я доближа до устните си и да целуна всяко едно кокалче.

Спрях на първото OMW, което видях и вече слънцето изгряваше. Сипах дизел в GLC-то и с Ванеса влязохме вътре. Докато тя беше в тоалетната аз ни взех кафе, като за мен си взех и един Redbull и цигари, а щом тя излезе си взе и някакви опаковани сандвичи и няколко шоколадови десертчета и също така детско сокче. Платихме всичко и излязохме навън.

-         Не мога да повярвам, че първата ни почивка заедно като двойка извън страната е всъщност укриване.

Да, знам беше тъжно.

-         Само да мине всичко това и ще те заведа където ти срце жели. – притеглих я към себе си и я целунах. Боже, не я бях целувал часове наред и устните ѝ ми липсваха. Целунах я пак, и след това пак, и пак и пак, а тя с едната си ръка държеше сандвича си, а с другата лицето ми.

След това просто се сгуши в мен и продължи да хапва сандвича, като ми предлагаше и на мен, но аз отказвах. Тя имаше повече нужда от храна, отколкото аз. Аз можех и а фотосинтеза да карам, но тя трябваше да се храни. И винаги щеше да бъде така. Винаги щях да я поставям на първо място.