*Ванеса*
Не мисля, че някога съм била по-щастлива. Да се будя до него беше като дар, онзи така далеч блян, който сега вече беше реалност. Да заспиваш в ръцете, за които мечтаеше беше по-хубаво и от домашната баница на баба Мая и бисквитената торта на баба Ивана. Разбира се, не им казвайте това защото като ги знам и двете какви са шашави щяха да спрат да ми правят.
Всичко в Юрош беше повече от прекрасно. Държеше се прекрасно с мен, и ме караше да се чувствам като най-красивата и желана жена на света. И това ми харесваше. Не мисля, че има жива жена на този свят, на която не би ѝ харесало. Особено, ако всичкото това идваше от техният любим. А, аз обожавах моят, но не му казвайте защото като го знаем какъв е нарцис щеше да вземе много да се възгордее и после нямаше да му видя края.
- Къде пак се отнесе? – една кърпа, която се стовари върху лицето ми привлече вниманието ми обратно към Юрош, който в момента бях заставила да ми прави закуска.
- Ааа, ами мисля си за гаджето.
- Гаджето? – вирна една дебела тъмна вежда.
- Аха. – отпих от кафето си.
- И как се казва тогава?
- Ва....ленсия. – избухнах в смях веднага след това. Никога нямаше да спра да го дразня, заради това от снощи. Никога!
- Абе, ей! А, бой?
- Ела и ме напляскай, daddy. Ама, не тогава Валенсия ще ревнува. – заливах се от смях, а той вече почервеняваше и жилите по врата започваха да изпъкват. О-оу!
- Ако още веднъж думите „пляскане" и „daddy" излязат от тази гореща устичка ти обещавам, че хич няма да харесаш последствията.
- Ооуу, извинете ме господин Праведен, нима нараних вашата чест? Моите най-искрени извинения в такъв случай. – сложих ръка на гърдите си и го гледах сякаш наистина изпитвах съжаление.
- Какво си яла днес? Вафла Хумор или зрънчо Смях?
- Адекватен ли си? Това беше модерно, като бях в детската градина. Знаеш ли колко отдавна беше това?
- Дразниш ме.
- Еее, човек да не ти каже нещо. По-зле си и от жена в цикъл. Хич не носиш на майтап. – завъртях очи и скокнах от плота. Той въздъхна и изключи котлона преди да премести тигана с яйцата.
YOU ARE READING
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
RomanceИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
