Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 32

*Калоян*

Пипнах го. Малкото леке вече ми беше в ръцете и щях да правя каквото си искам с него, щях да го накарам да съжалява, че изобщо видя онази нейна снимка с офиса ми. Щях да го накарам да съжалява и за това, че изобщо се беше родил.

- Ставай, копеле! – събудих го с една здрава песница. Главата му се завъртя по посока на удара и му отне малко известно време, за да се съвземе.

- Къде..къде съм?

- По пътя към ада.  – отвърнах монотонно. - Такаа, да се залавяме за работа. Психо? – щракнах с пръсти към него и той вдигна поглед. – Този го искам в стаята за мъчения.

- Ставай! – Петър изсъска и го изправи рязко. Забута го към стаята и вдигна ръцете му, връзвайки ги за веригата, която висеше от тавана. Хммм, сега какво щяхме да чупим първо? Ръка? Крак? Някое ребро? Май щях да започна с ребро.

- Казвай сега сам ли работиш?

- Няма да ти кажа нищо.

- Така ли? – истинско развеселение проблясна в гласа ми. – Добре тогава. – ударих го с всичка сила в гърдите. Тялото му се преви на две и успешно му изкарах въздуха.

- Трябва...трябва да опиташ пак.

- Както желаеш, но знай че никак няма да е приятно...за теб. – озъбих му се в садистична усмивка. Нека тестваме новата боксова круша.

...

- Спи там, майка ти мръсна! След малко пак. – изплюх се върху него. Отне му някъде около десетина удара, за да го преспя отново. Жалко, Радостин и Теодор дори не успяха да си докопат ръцете до него...а бяха яки момчета.

- Калояне? – Иван дойде и аз вдигнах поглед докато си бършех ръцете. – Дарина сега ми каза. Децата са се обадили и тъкмо са пристигнали в Овидиу.

Олекна ми щом чух това. Боже, колко исках вече да се приберат, но преди да се погрижех за тази Божия грешка нямаше как да им кажа да се приберат. Те трябваше да са далеч от тук.

- Тая отрепка я искам колкото се може по-далеч от тук. Закарайте го в хижата на Витоша. Даже може да я запалите заедно с него. – казах на другите момчета и те кимнаха покорно.

*Никола*

Тъпаците мислеха, че съм в безсъзнание но грешаха. Вярно от ударите на този болеше, но чак да изпадна в безсъзнание не. Чух какво онзи другия му каза. Овидиу. Ванеса беше в Овидиу или каквото там беше това. Трябваше само да намеря начин да избягам. Правех се на заспал дори когато ме набутаха в някаква кола и уж се свестих някъде по пътя. Пред мен имаше някакви баламурници, а мазната чалга беше усилена на макс. Пееше се за арабски шейх, я хабиби и още куп други неща. И двамата бяха гологлави и едвам се събираха в купето на колата.