Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 40

*Юрош*

-    Ставай, говедо. – някой ме разръчка насън. Изломотих нещо в отговор и продължих да я спя. – Хайде, ставай защото искам да излизам от тука. Не се диша от алкохолни изпарения. – явно започвах да се събуждам, защото ясно разпознавах гласът на Мартин.

-    Какво искаш от мен сега? Не виждаш ли, че спя?

-    Хриси ми каза, че Ванеса си идва. Хайде ставай, оправяй се и да отиваме да я видиш. Не може повече така. Миришеш на коч вече.

-    Ванеса не ме иска повече. Защо да се виждам с нея?

-    Юроше, ставай преди да съм те измъкнал собственоръчно от там! Влез в шибаната баня и се изкъпи и да тръгваме. Вие двамата ТРЯБВА да се видите и да си изясните нещата. Хайде, ставай! Метин и Габи ни чакат. Хайде! – краят беше когато издърпа завивката ми. – Влизай там преди да съм те натикал там собственоръчно, а аз ще взема да проветря малко че тук не се диша просто. Айде, не ме гледай като брез бивол, а влизай в банята.

Изпуфтях и се замъкнах натам, като преди това не пропуснах да му кажа и някоя друга цветуща приказка. Пуснах душа и влязох под него. Затворих очи и облегнах чело на студените плочки.

Мамка му, връщаше се. Ванеса се връщаше обратно след цели два месеца прекарани незнайно къде. А, през тези два месеца не се сети дори веднъж за мен. А, ми се кълнеше в любов до преди два месеца. Ха. Какво повече се оказваше да кажа? Но това не значеше, че бях спрял да я обичам. Ако толкова лесно можеше да престанеш да обича някого – то трябваше да съм спрял още преди години. Но, уви не беше така.

Реших да сложа край на безсмислените ми размишления и вместо това, наистина се заех със задачата да се изкъпя, защото Марто беше прав когато каза, че мириша на коч.

Напълних шепата си със шампоан, който също така беше и душ гел и всичко друго в едно и го втрих в косата си, която вече беше дотолкова пораснала че мокра се залепяше за челото ми. Изплакнах го и след това се заех с тялото си. Малко сапун тук, малко сапун там и бях готов. Спрях душа и излязох от душ кабината. Увих се с една кърпа и застанах пред огледалото. Божичко, не приличах на себе си. Косата ми беше по-дълга, отколкото някога съм я пускал през годините, брадата ми беше истински безпорядък и сините ми кръгове под очите бяха като на зомби. Погледът ми беше празен и сякаш беше вперен в нищото. Какво позволих да ми се случи?