*Юрош*
Стигнахме. Слава Богу, стигнахме. Още малко и щяхме да я спасим. Киро щеше да ни чака на входа на селото, чието име дори не запомних, но това не беше важно в момента. Единственото важно бе да я измъкна от там. Само още малко.
- Къде е Киро, мамка му? Нали трябваше да ни чака?
- Ще дойде. Тате му звънна като влязохме и каза, че ще ни чака на църквата. Запази спокойствие.
Да запазя спокойствие? И как по точно, да му се невиди?
- Ще запазя спокойствие, когато тя е добре и в ръцете ми. И онова болно копеле е накълцан на парченца собственоръчно от мен.
- Ето го. – Алекс ми посочи приближаващия червен Нисан Патрол. Слава Богу! С чичо бяхме спряли един до друг и Киро ни направ знак да го последваме. Обърна колата и тръгна в посоката, от която дойде и ние тръгнахме след него. Изкачвахме се по павираните улици и с всяка бяла къща, която подминавахме оставах с все по-малко и по-малко търпение. Спряхме пред последната бяла къща и всичко около нас беше гора. Спряхме малко по-далеч, защото не искахме да ни види и извадих пистолета си. Добре, беше пълен. Освободих предпазителя и издърпах плъзгача и когато погледнах към Алекс видях, че той правеше същото. Добре, това беше. Момента, който очаквах с нетърпение.
Слязохме от колите и тръгнах направо към къщата, когато Киро ме дръпна.
- Не бързай толкова. Не можеш просто да нахлуеш.
- Напротив, мога. – излаях. – Жена ми е с този изверг сина ти и да не се казвам Юрош Груич, ако не вляза и не го убия с голи ръце.
- Не ни задържай, Киро. Юрош е прав. Дойдохме чак до тук и бленуваме този момент от два дни. Ти ако искаш стой тук, защото те уверявам че няма да е красиво. Това копеле трябва да умре. И ще умре днес. – чичо застана до мен, а след него и другите.
- От моите ръце. – изтръгнах се от него и се затичах към къщата. Минах от към страната без прозорци се доближих до вратата. Странно, беше много тихо. Подозрително тихо. И това не беше на добре. Чичо и другите ме настигнахме, като чичо дори застана до мен с вдигнато оръжие и си кимнахме един на друг, разбирайки се само с поглед. На три...едно, две...
- Три. – и разбихме вратата. И когато го направихме останах стъписан. Очаквах да заваря всичко друго, но не и това.
YOU ARE READING
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
RomanceИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
