*Ванеса*
Прегърнати с тебе,
притихваме в нощта.
Полека догаря, угасва свеща.
Сънят е близо,
но нека почака,
но ти не заспивай,
наша е нощта.
Искам да останем будни,
цяла нощ лице в лице.
Да се гушна като бебе,
в най - любимите ръце.
Искам да останем будни,
и прегърнати така.
В погледа ти да потъна,
с теб усещам любовта.
Нощта е красива,
на нежност ухае.
Така ми се иска времето да спре
- Стига, това е достатъчно. – микрофонът се включи и гласът на Николай проехтя през колоните в студиото. Свалих слушалките от ушите си и ги поставих върху стойката на микрофона си. Излязох от студиото и го заварих подпрян до пулта със скръстени ръце. А, до него Илиян, седеше на стола си и се въртеше.
- Какво има? Защо спряхме?
- Няма да пееш това. – Николай изтреля. Какво каза току-що?
- Моля?
- Няма да пееш това. – повтори и стиснах зъби. И от кога той ми казваше, какво мога да пея и какво не?
- Напротив.
- Не, не е напротив. Няма да пееш това. Съгласих се на първата балада, но дотам. Няма да пееш тази глупост и точка.
- Николай, я вземи се опомни! Ще пея каквото си искам. – присвих кафевите си очи.
- Ще пееш каквото аз ти кажа. Аз съм ти шеф и аз казвам какво ще пееш и какво не! – изригна в лицето ми.
О, не! Мамка му, хич не исках да вдигам скандали на публично място, но щом се приберем...ей, тогава ще му дам да се разбере. А, дотогава...премятане на коса и фръцване.
- Илияне, съжалявам, но утре ще се видим и ще довършим.
- Няма проблем, Ванеса. Оправете се вие и ми звънни утре.
ESTÁS LEYENDO
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
RomanceИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
