(5 години по-късно)
*Ванеса*- Кое по дяволите от това, че искам да представя дуета си с Цеца не разбрахте? Ще пея каквото аз реша. И тази светлина ме дразни. И искам конфетите да са златни. Казах ви вече. Това е двадесет и пет годишният ми юбилей на сцената. Това е моят концерт и ще бъде както аз реша.
- Но, госпожо Илиева...
- Също така искам и дъщеря ми да открие концерта. Това не подлежи на коментар, а тя пък от своя страна ще представи дуета си с Pedja.
Вървяха трескави подготовки за юбилейният концерт на мама, в който разбира се взимах пряко участие, но през последните две седмици предпочитах да бъда навсякъде другаде, но не и тук.
Не можех да слушам мрънкането ѝ и недоволството ѝ за всичко, а да не говорим че се отнасяше в персонала повече от зле. Критическата не прощаваше на никого.
Въпреки, че в последно време и аз имах подозрението, че ме е навестила преждевременно и нямах право да я съдя.
Вкъщи с мен не се живееше и Юрош вдигаше ръце от мен. Постоянно си намирах за нещо да го захапя и в повечето случаи си изчоплях споровете от ноктите, както се казва, но може би половин час след това Господ ме разкръстваше и започвах да му се умилквам. А, умилкването се състоеше от това да се търкам в него като разгонена котка или да му поднасям извинение под формата на свирка и сандвич. Бях чудесна съпруга. Направо да ме хванеш и да ме утрепаш.
Но както и да е, да се върнем обратно на концерта. Нямах търпение четиринайсти да идваше вече, защото не издържах. И психически и физически. А, и да не говорим че имах подозрение че отново имах киста, защото всички симптоми бяха на лице. През годините бяха направила няколко малки кисти и вече дотолкова познавах тялото си, че нямах нужда от ехограф, за да знам кога имах киста и кога не.
И, да изключвам вероятността да съм бременна, защото от пет години опитвахме и винаги тестовете излизаха отрицателни; включително и последният. Знаех, че нямаше да стане веднага, но мамка му това бяха пет години. Шибани пет години. Марто и Хриси вече си имаха детенце, Метин и Габи бяха на път да станат родители на малко момченце и бяхме останали само аз и Юрош. Дори Мария беше забременяла. Мария! Мария колежката ми от НМА – Мария!
BẠN ĐANG ĐỌC
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
Lãng mạnИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...