Глава 43

2.7K 149 43
                                    

(5 години по-късно)
*Ванеса*

- Кое по дяволите от това, че искам да представя дуета си с Цеца не разбрахте? Ще пея каквото аз реша. И тази светлина ме дразни. И искам конфетите да са златни. Казах ви вече. Това е двадесет и пет годишният ми юбилей на сцената. Това е моят концерт и ще бъде както аз реша.

- Но, госпожо Илиева...

- Също така искам и дъщеря ми да открие концерта. Това не подлежи на коментар, а тя пък от своя страна ще представи дуета си с Pedja.

Вървяха трескави подготовки за юбилейният концерт на мама, в който разбира се взимах пряко участие, но през последните две седмици предпочитах да бъда навсякъде другаде, но не и тук.

Не можех да слушам мрънкането ѝ и недоволството ѝ за всичко, а да не говорим че се отнасяше в персонала повече от зле. Критическата не прощаваше на никого.

Въпреки, че в последно време и аз имах подозрението, че ме е навестила преждевременно и нямах право да я съдя.

Вкъщи с мен не се живееше и Юрош вдигаше ръце от мен. Постоянно си намирах за нещо да го захапя и в повечето случаи си изчоплях споровете от ноктите, както се казва, но може би половин час след това Господ ме разкръстваше и започвах да му се умилквам. А, умилкването се състоеше от това да се търкам в него като разгонена котка или да му поднасям извинение под формата на свирка и сандвич. Бях чудесна съпруга. Направо да ме хванеш и да ме утрепаш.

Но както и да е, да се върнем обратно на концерта. Нямах търпение четиринайсти да идваше вече, защото не издържах. И психически и физически. А, и да не говорим че имах подозрение че отново имах киста, защото всички симптоми бяха на лице. През годините бяха направила няколко малки кисти и вече дотолкова познавах тялото си, че нямах нужда от ехограф, за да знам кога имах киста и кога не.  

И, да изключвам вероятността да съм бременна, защото от пет години опитвахме и винаги тестовете излизаха отрицателни; включително и последният. Знаех, че нямаше да стане веднага, но мамка му това бяха пет години. Шибани пет години. Марто и Хриси вече си имаха детенце, Метин и Габи бяха на път да станат родители на малко момченце и бяхме останали само аз и Юрош. Дори Мария беше забременяла. Мария! Мария колежката ми от НМА – Мария!

Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ