Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Край

*Ванеса*

Чакането ме убиваше. Минаха се няколко часа – нищо. Мина се ден – пак нищо. И така още един, станаха два, три и накрая четири, но тези води така и не изтичаха. Багажа ми беше готов. Беше и на видно място, така че когато малкият тигър реши да излиза да можем да го грабнем в бързината. Няма да излъжа, когато кажа че не смеехме и дори да мръднем някъде по-далеч от вкъщи.

Обаче от всичко най-много мразех дъждовният юни. Не че правех кой знае какво, просто самото време ме постискаше. А, аз не исках да бъда подтисната. Никой не искаше в интерес наистина, защото тогава цитирам „МамаЗила се отключваше". Този прякор ми беше измислен от групата велики смотаняци известни още като моят тигър, Алекс, близнаците и Мартин и разбира се другите от обкръжението.

-    Какво си правиш, зайо? – Юрош излезе от банята само по хавлия и изведнъж Девет седмици и половина остана на заден план.

-    Гледах филм...досега. – сърцето ми забушува шумно в гърдите, когато махна кърпата и преглътнах звучно. Обливаха ме топли вълни, коремът ми правеше салта или пък бащичкото отново беше недоволен за него. Не знаех. Не можех да определя, но защо се държах като девственица в компанията на готини момчета?

Исках го. Много при това. Обаче лошото беше, че аз не можех дори да се сгъна за да му направя свирка и стигахме най-много до това той да ми лакира краката докато аз ям. Не беше лесно. Никак при това. От както влязох в деветия месец бяхме правили секс два пъти и то беше в тъпата поза „Лъжички". Много скучна и пенсионерска поза, никога не съм я харесвала...дори и когато бях млада и слаба.

Тигърът ми си обу едни черни боксерки и се пльосна до мен на леглото и първата му работа беше да сложи ръка на корема ми и да ме целуне.

-    Искам това нешето човече вече да излиза. Скучно ми е. Искам и да си го видя Юрош младши.

-    Моля?! – разсмях се. – Юрош Младши? Кой те излъга?

-    Никой не ме излъгал. Хайде де, направи ми поне този кеф.

-    Юроше, забрави. Това няма как да се случи.

-    Лоша си. Много лоша. Вече за нищо не ми угаждаш. – веднага се нацупи.

-    Такъв е живота, бебе. Пък и вече му избрахме име. - въздъхнах, а той ме изгледа лошо и изпуфтя. – Не ми казвай, че сега се сърдиш. Искаш ли да ти направя сандвич?

-    Искам принцеси с кашкавал и домат отгоре.

-    Дообре. – разсмях и тръгнах да се изправям, разбира с помощта на Юрош.

Не ме остави да правя сандвичи сама естествено. Даже той вършеше по-голямата част от нещата, а на мен остави единствено да мажа филиите с масло.

-    Зайо, я ми подай още една чиния. – измрънка докато дъвчеше едно парче кашкавал.

Отворих шкафа над главите ни, като за целта се изправих на пръсти. Взех още една чиния и я изпуснах, в моментът в който остра болка преряза корема ми. Мамка му! Чинията се пръсна на парченца на пода, а аз се гепих за барплота и нещо започна да тече малко по малко от мен.

-    Зайо! – Юрош веднага дойде до мен и изглеждаше по-пребледнял и от призрак. Направих му знак с ръка да мълчи и наведох глава.

-    Отиди да се облечеш, взимай багажа и да вървим. И също така ми вземи и друго долнище, гащи и кърпи.

-    О, мамка му, идва! Идва, идва, идва, идва! – ненормалникът побягна нагоре по стълбите, крещейки с пълно гърло, а аз поклатих глава.

...

Не можех да му се нарадвам. Иван-Калоян се роди почти четири килограма и беше голям цели петдесет и три сантиметра. Да, все пак с Юрош стигнахме до взаимно съгласие за името и се оказа, че според него Иван-Калоян наистина било силно, мъжко име

Беше мъчително три часово раждане, че даже и трябваше да ме цепват, но краят си заслужаваше. Най-голямата ми мечта се сбъдна и чувството да държа парче и от двама ни в ръцете си беше неописуемо.

Когато плачът му огласи цялото помещение си спомням колко облекчена бях

-    Ехо? – на вратата се почука и гордият препил татко надникна. Усмихнах му се и когато погледът му попадна върху малкото лакомо лъвче, което в момента хранех.

Остави торбата на масичката и се приближи, а усмивката никога не падаше от лицето му. Направих му място и той седна до мен. Протегна ръка, но не знаеше какво да направи. Беше толкова сладък.

-    Прекрасен е. – прошепна. – И е големичък. – усмихна се и най-накрая се престраши да го докосне. Погали ръчичката му и в отговор малкото лъвче го хвана за пръста. И двамата се нахилихме до уши, а Юрош се наведе и целуна ръчичката обвита около показалеца му.

-    Благодаря ти, любима моя! Обичам те! Обичам и двама ви!