Гледна точка на Миа:
Когато се наядохме се качихме по стаите. Аз щях да спя в на Джимин стаята. Влязохме и седнахме на леглото.
-Миа трябва да ти кажа нещо... - Усетих , че нещо блести под тениската ми. Беше гердана. Извадих го отпред а той пареше.
-Джимин какво става? - Той се изправи и застана пред мен. Гледаше ме право в очите. Неговите се промениха в кърваво червено, вените на очите му изпъкнаха а предните му зъби станаха големи... Той е вампир... Изпищях. Чу се вик и от другата стая. Излязох тичайки и видях Изи с уплашена физиономия. Двете слязохме долу и отидохме до входната врата но там беше Арем.
-К-какво се случва? - Аз
-Някой да ни обясни веднага! - Изи
-Щ-ще ни н-нараните ли...
-Първо...Няма да ви нараним... Както видяхте... ние сме вампири.. Знаем, че и ти си като нас-Каза той и посочи уплашената ми приятелка.
-О-от къде знаеш?
-Дълга история... Важното сега е да не се паникьосвате.
-Всички ли сте такива? - Аз
-Да. Сега искам всички да седнем на дивана за да ви обясним по-подробно. - Обърнах ме се и всички бяха в човешките си форми и ни гледаха. Седнахме на дивана и се започна.
-Как така сте вампири?
-Заразно ли е?
-А кога се преобразявате?
-А защо ни казахте какви сте?
-Другите знаят ли за вас?
-Има ли още като нас?
-Защо колието ми светеше и пареше когато Джимин се преобрази?
-ТИХО! - Извика Джин а ние млъкнахме.-Такам...Ще започна от самото начало... Дядото на Миа е вампт като нас. Но е бил най-силния... Създал е колие, което може да предпази групата от всякакви свръхестествени неща, също така ги прави по-силно. Което отговаря на въпроса ви. Да има много като нас.Когато е починал той го е дал на теб. Ние обикаляхме навсякъде за да те намерим Миа. Не само заради колието самата ти си специална. Трябва да те пазим от други върколаци, които ги е грижа само за силата на колието. Ние не нараняваме невинни хора. Храним се с животни... Също така се преобразяваме когато си поискаме...Когато около теб някой се преобразява колието ти подсказва като почва да свети и пари. За сега знаем, че си човек но не се знае за нататък...Може би си като нас... И също така трябва да обучим Изи, защото ако тя не знае как да се сдържа да не нападне или да се защити.. Някой ще пострада.Дори самата ти може да пострадаш.
-Съгласна съм да ме обучавате.
-Супер
-А нашите знаят ли за дядо? И ако да защо не са ми казали?-Те се спогледаха. - Кажете ми!
-Миа... Твоите истински родители са били убити от ловец на вампири. Също така и дядо ти. А майка ти и баща ти с, които си прекарала цял живот са просто хора наети да те гледат.
-К-какво...
-Съжалявам много-Каза Джимин и ме прегърна.
-А-аз... искам да л-легна... - Твърде много неща научих за кратко време. Качих се горе и легнах. Джимин легна до мен и ме прегърна. Колкото и да ми беше приятно не можех да заспя. В главата ми беше пълна каша. Не знам колко време е минало в гледане на стената.
-Защо още не спиш?
-Не мога...
-Знам, че всичко това е ново за теб... Но искам да знаеш също, че никога не бихме те наранили... Недей да се плашиш от нас...
-Чим спокойно вярвам ви...-Казах аз и се обърнах към него. Сега се гледахме в очите и не откъсвахме поглед. Той само се усмихна и затвори очи. Аз се обърнах и последвах примера му.