С Джимин се разбрахме след 5 минути на водопада. Ако бях излязла от вратата баща ми щеше да се усъмни затова реших да скоча през прозореца. След като бях навън се затичах с вампирската си скотост. За около 30 секунди бях там. Той седеше леко притеснен. Аз отидох и го прегърнах. Той ми отвърна. Имах нужда от това.Нежна прегръдка от любимия.
-Има ли някакъв проблем? Изглеждаш ми нервна.
-Не... всъщност... да... Агххх главата ми е пълна каша не мога да кажа едно смислено изречение... Проблема е там, че днес се трансформирах... е почти трябва да пия кръв за да завърша трансформацията...
-Еха... Това е страхотно! Защо да е проблем?
-Баща ми иска да скъсаме. Джимин... аз съм опасна за теб.
-В какъв смисъл...?
-Ако те ухапя дори без да искам това...
-Това ще ме убие...
-Знам... Аз се владея и го знам... Не искам да скъсаме аз те обичам и...
-Шшшт.... Спокойно вярвам ти... - Той ме прегърна и си сложи главата над моята. - Няма да се разделим...-Чу се пляскане от някъде. От храстите излезе Деймън?!
-Колко тъжно-Каза той и изтри,, сълзата" си. - Жалко ще трябва да го убия.
-Какво?! - Той за секунди дойде до нас и би на Джимин някаква инжекция
Той падна в ръцете ми. - Джимин!Защо го направи?! Какъв ти е проблема?!
-Знаеш, че не можеш да се срещаш с него... Направих ти услуга като го преспах...Чуй Миа не трябва да имаш нищо общо с него. Другия път ще е кол в сърцето-След като каза това си тръгна. Почнах да плача и да викам за помощ.Чух зад мен някой и се обърнах.Имаше жена, която гледаше уплашено. Усещах как сърцето и препуска бясно също така и кръвта как тече във вените и. Корема ми изкъркори. Не Миа дръж се! Няма да пиеш кръв, няма да пиеш кръв..
-Добре ли сте чух, че викате за помощ. - Тя е толкова мила... жалко, че трябва да пия от нея. Скочих и и почнах да пия кръв. Беше тооолкова вкусна . Когато усетих, че бях изпила цялата и кръв спрях. Тя падна на земята. Заслушах се в сърцето и... Но то не биеше... А-аз я убих...
