Together forever

6

Събудих се първа и реших да направя закуска за всички. Минах през банята обаче се сетих, че нямам дрехи. Облякох вчерашните и слязох долу. Както си и знаех нямаше никой. Направих на бързо малко по здравословна закуска и написах бележка. Тъкмо щях да изляза когато от стълбите слезе Изи.
-Къде отиваш?
-Нямам дрехи и ще мина през нас преди да отида до училище... До колкото се сещам и ти нямаш.
-Олее вярно. Изчакай ме двете да тръгнем.-Когато се облече се обухме и излязохме безшумно. Минахме през нас и се преоблякохме. Аз:

Изабел:

Сложих си малко грим оправих си косата и вече бях готова. Взех си раницата, обух се и зачаках Изи. Когато беше готова тръгнахме. По пътя се говорехме за момчетата.
-Какво мислиш за Джимин? - Изи
-Ами... Мил е, добър е... Наистина усещам че мога да му имам доверие. Чуствам се добре когато съм с него... Красив е... - Изведнъж малъкнах защото осъзнах какво казах. Тя се усмихна-Не се хили! Изплъзна ми се от устата.
-Мисля,че го харесваш.
-Аз? Не!
-Добре добре млъквам защото червенината по бузите ти се забелязват от километри. - Тя е права усещам, че съм червена. Пипнах си бузите и те пареха.
-А какво става с теб и Шуга?
-Н-нищо... какво да става?
-Хмм... Гаджета ли сте?
-Все още не... Така де не
-Знаеш... Много си подхождате
-Наистина ли?
-Да! Ще сте чудесна двойка! - Вече бяхме стигнали до училище. Седнахме на местата си и извадихме учебниците.
-Ти! - Мелани ме посочи. - За каква се мислиш?! Правиш се на мила и добра но когато дойде момче, което харесвам ти трябва да го откраднеш!
-За какво говориш?
-За Джимин! Ти дори не знаеше, че те съществуват! Не знаеше нищо за него а аз знам всичко! Момичета тя се опитва да ги открадне всичките!
-Колко е нагла.
-Каква лигла
-Не мога да повярвам, че съм говорела с нея-Всички момичета почнаха да ме обсъждат и да се ядосват.
-Не съм искала да го открадна! Ако ти се държеше по-мило с всички и беше по-добра не само с мен той можеше да те хареса!
-Той ме обича! - Тя щеше да ми посегне но една ръка я спря. - Д-джимин... А-аз...
-Разкарай се! - Групичката и излезе от стаята и всички в класа ни гледаха.
-Б-благодаря...
-Няма защо. Тя направи ли ти нещо?
-Не спокойно... - Той само се усмихна и седна пред нас. *Звънеца*
Skip time
След училище се прибрахме направо вкъщи. Пред вратата забелязах колата на нашите. Влязохме вътре и ги видяхме седналу на дивана.
-Мамо, тате? Кога си дойдохте? И защо не сте ми казали?
-Решихме да е изненада! А може ли да попитам на кои е куфара в другата стая? - Чак сега се сетих, че не съм им казала за Изабел.
-Ами... дълга история...-Разказах им всичко освен часта с преобразяването на Изи.
-Това е ужасно!
-Да... А нали може тя да остане вкъщи?
-Не Миа не искам да ви се пречкам... Ще отида в някой хотел...
-Не нищо подобно! Може да останеш колкото си искаш тук! Ние след седмица отново заминаваме имаме отпуск и затова сме тук. - Каза,, майка ми". И имаме изненада за теб!
-След месец мислим да отидем на Бахамите!
-Това е супер! А може ли и тя да дойде?
-Да естествено! - Радвам се, че го приеха добре. Не мисля да им казвам каква всъщност е тя. Все още не. Поговорихме си още малко и се качихме горе. Тъй като беше петък и нямаше да учим решихме да излезем да се разходим. Докъде вървяхме в парка и си говорехме за поредната простотия се блъснах едно момче.
-Извинявай без да...А Джун?
-Здрасти Миа... тъкмо към вас идвах. Трябва да ви кажа нещо много важно. В същия град са дошли още две или 3 групи вампири. Трябва наистина да внимавате и тъй като ни е страх за вас стигнахме до едно решение... Трябва да сд преместите в нас.
-Моля?!
-Да... там ще е най- безопасно за всички.
-Сега не мога нашите тъкмо дойдоха. И ще заминатат след седмица. Няма как да им обясня за вас защото не знам как ще реагират.
-Ами тогава след като заминат ще дойдете. Аз сега трябва да тръгвам защото стана късно. И не забравяйте... Недейте да имате доверие на никой!...