Гледна точка на Джимин:
- Миа! Миа събуди се моля те! Миа! - Тя просто лежеше безсилна в ръцете ми.
-Какво ще правим?!Тя ще се оправи ли?-Изабел плачеше и беше изпаднала в паника.
-Знам какво ще я спаси... Кажи ми, че можеш да караш.
-Мога
-Слез долу и запали колата.
-Защо?
-Просто го направи! - Тя излезе от стаята а аз я вдигнах като булка. Изтичах до гаража и я качих в колата.-Карай към вкъщи!-Тя запали колата и потегли.
-Защо Миа припадна изведнъж?
-Ухапа я вампир и е загубила много кръв... Не знам дали ще оцелее...
-КАКВО?!
-Спокойно...Много е лесно... Ще и дадем вампирска кръв... Това ще я излекува
-Ами ако се превърне във вампир?!
-Няма... Ако има вампирска кръв в организма и умре... Тогава вече ще стане.
-А защо не дадеш от твоята?
-Не съм пил човешка кръв от години и не съм много силен... Не знам дали ще стане... Ще отидем при някой, който продължава да се храни с това.
-Кой?
-Не знам дали искаш да знаеш...
-Джимин кой?!
-Шуга... - Тя млъкна. Не исках да и казвам защото знам, че се харесват.
-Т-той щ-ще ме нарани ли?
-Не! Дори недей да си го помисляш! Той наистина те харесва и не би те пипнал с пръст!
-Д-добре... - След около 5 минути стигнахме вкъщи. Вдигнах я и веднага влязох. Всички ме погледнаха уплашено.
-Какво е станало? - Джин
-Ухапа я друг вампир и загуби много кръв. Трябва Шуга да и даде от неговата за да я спасим.
-Добре-Той си захапа ръката след което даде на Миа да пие. Наистина се надявам да не умре с кръвта на Шуга. Когато беше готова раната вече я нямаше. Сложихме я на леглото ми и чакахме да се събуди.
-Защо толкова се бави?! - Изи.
-Спокойно тя ще се оправи-Каза Шуга и я прегърна. Бяха наистина сладки. Ще ми се аз и Миа да сме това...
-Ами ако тя...стане вампир?
-Не! Тя няма да се превърне във вампир! - Аз. Не исках да и отнемам правото на избор като се преобрази. Решихме всички да слезе долу а Джин ще остане при нея докато се събуди. Седяхме на дивана в пълна тишина.
-Кой я нападна?
-Не знам.
-Име?
-Не знам Арем егене не искаш ли?!
-Аз знам името му. Казва се Джъстин. Баща му е шеф на родителите на Миа. И мисля, че той мрази вампири. Иска да направи компания с която да убият всички вампири.
-Ловци...
Гледна точка на Миа
Събудих се в стаята на Джимин. Кога дойдох тук?
-Миа! Най-сетне се събуди.
-Какво стана?
-Да кажем, че за малко не стана вампир
-Какво!?
-Спокойно не умря с вампирска кръв коети значи, че още си човек.
-Къде е Изи...Ами нашите?
-Изи е долу... а вашите сигурно са у вас. А теб нещо боли ли те?
-Не добре съм... Но имам лоша новина-Разказах му за плана на бащата на Джейсън.
-Трябва да му внушим да не го прави.
-Да най-добре... - Вратата се отвори бавно а там се показа Джимин. След като ме видя се засили и ме прегърна. Аз му отвърнах.
-Знаеш ли колко ме уплаши. Слава богу, че си добре-Постояхме така няколко секунди след, което се отделихме. Бях червена като домат
-След като се напрегръщахте хайде да слизаме, че всички са притеснени.-Ние слязохме и Изабел ми се хвърли и двете паднах ме на земята.
-Боже Миа ще получа инфаркт заради теб! Повече никога не ме плаши и така!
-Спокойно добре съм... Но трябва да се прибираме. Нашите ще се разтревожат
-Не мисля, че е добра идея да се прибереш. Щом онзи Джейсън е разбрал са теб ще каже на приятелите си... И те няма да те оставят докато не го вземат.
-Ами ако кажем на нашите за вас? Те биха ни помогнали. - Всички се спогледаха
-Не е добре идея Миа... Просто кажи, че ще останеш на гости в някой приятел а сутринта ще му мислим
-Добре... - Взех си телефона и набрах майка ми.
-Ало мамо...
-Миа! Къде си?
-Ами... В един приятел ще остана за през ноща.
-Стой там и не излизай навън... Не идвай вкъщи и бъди колкото се може по-далеч тук...Не мога повече... Чао миличка... Обичам те...
-Мамо?! Мамо! Какво става?!! - Тя затвори.
-Трябва да отида да я видя!-Аз
-Не Миа недей опасно е... Може да е капан... Нека ние отидем. Двама ще останат а другите ще отидат.-Джин
-Аз оставам! - Джимин.
-И аз! - Шуга
-Добре тогава ние тръгваме. Не излизайте навън! - Те излязоха а ние останахме сами.
Skip time
Момчетата се прибраха видимо тъжни.
-Какво стана?Те добре ли са?
-В къщата всичко беше счупено и нямаше и следа от вашите...-Замълчах.
-Но имале бележка от тях. Мислв, че трябва да я прочетеш...-Джимин извади един лист лист и ми го подаде. На нея пишеше:
Миа... Сигурно си много объркана от случващото се... Искам да се успокоиш и да не се разтройваш... Може би когато го четеш вече няма да сме на този свят но не е време да тъгуваш!Не знам дали знаеш но ти си осиновена и ние сме истинските ти родители...Майка ти е умряла... Но баща ти е жив.Звъннах му и ще дойде след един ден. Идва нещо ужасно, което засяга и теб. Ще оставя той да ти обясни аз не искам да ви се меся в нещата. Искам да знаеш, чд прекарах наистина страхотен живот с теб... Ще ми липсваш!
Вече сълзите капеха от очите ми... Биологичния ми баща е жив?!
