Обиколих около скалата и най-накрая я намерих. Беше легнала до едно дърво и имаше рани навсякъде...Боже Миа аз съм виновен за това...
-Миа! Миа моля те събуди се!-Звъннах на баща и и му казах къде сме.-Миа толкова много съжалявам за всичко,което ти причиних...Не мога да живея без теб любов моя ,моля те само искам да отвориш очи...ще оправя всичко и ще бъдем както преди...Никой няма да ни раздели...обещавам...-Сълза се стече от окото ми. След секунди останалите дойдоха.
-Боже Миа...-Баща и дойде до нея и и хвана ръката...
-Стивън трябва да тръгваме-Те я вдигнаха.
-Нека аз да я нося....нямам нужда да се трансформирам за да тичам бързо.-Те се съгласиха. Качих я на конче и тръгнахме по-най бързия начин. След като пристигнахме я сложихме в леглото и...Останалите слязоха долу освен Деймън...Аз промиха раните и и ги завързах...
-Августин...-Каза изведнъж Деймън
-Какво?
-Августин... Лабораторията е на група Августинци...Те експериментират с вампири...Аз съм бил там преди много години...Но успях да избягам...
-Някой знае ли какво правят?
-Не....те го крият в тайна
-Това е ужасно...
-Мхм...Искам да ти благодаря
-За какво?
-Ще се грижиш добре за Миа...тя е специална и според мен ще стане много добра Алфа... Ще и трябва някой като теб за да справи с всичко и се радвам,че ще си до нея-За първи път виждах Деймън така...Той без да каже нищо друго излезе... Аз се обърнах към Миа и сложих кичур зад косата...Загледах се в красивото и лице...Очите леко се отвориха и ме погледна.
Гледна точка на Миа
Отворих бавно очи и виждах леко замъглено но все пак успях да фокусирам човека пред мен .
-Д-джимин?Джимин!!-Аз се изправих го прегърнах силно...Той отвърна...
-Съжалявам Миа аз съм виновен ,че си в това състояние...
-Не си виновен за нищо...Мелани е виновна...
-Радвам се,че си жива,не знам какво щях да правя без теб...
-А аз се радвам,че си до мен в момента...
-Миа искам да те питам нещо...Знам,че не е подходящия момент но...искам да ти кажа,че никога не съм се влюбвал в някой толкова силно...Наистина без те съм едно нищо и ти обещавам ,че от тук на нататък ще те пазя от всичко и няма да дам да падне и косъм от главата ти...Никой и нищо няма да раздели повече...-Той извади от джоба си кутийка и я отвори...Сълзите почнаха да се стичат от очите ми...Той наистина ще го направи...
-Миа?Ще се омъжиш ли за мен?
-Да!Да!Да!-Аз го прегърнах а след като се отделихме той ме целуна. От вратата влязоха всички и почнаха да викат и да свирят. Ние не сме ли най-сладката двойка на този свят?
КРАЙ
Хора най-сетне завърших тази книга...Тази история е единствената с толкова много части... Благодаря на всеки ,който е отделил времето си да я прочете и да напише коментар...Знам,че звучи клиширано но ви обичам и се радвам,че ме подкрепяте...😭...Обещавам ви ще има втори сезон!🤞Моля напишете мнението си по книгата в коментарите...ще се радвам да ги прочета!💖💖💖💖💖💖💖💖💖💖💖💖
