К-какво напрвих а-аз съм чудовище...Телефона на Джимин звънна. Беше Джин. Веднага вдигнах.
-Ало Джимин къде си госпожата те търсеше.
-Д-джин м-моля те ела...
-Миа ти ли си? Плачеш ли? Какво е станало?!
-Е-ела до б-близкия водопад...-Имам чуството, че в гърлото ми е заседнала буца и това ми спира въздуха. Джимин лежи на земята и не знам дали е жив а аз убих човек без да ми мигне окото... И най-лошото е, че ми хареса.... Хареса ми да чувам писъците и... Хареса ми как изпивам и последната капчица кръв...хареса ми да я убия.... Какво се случва по дяволите?! След няколко секунди всички от BTS бяха дошли плюс Изабел.
-Какво е станало тук?!
-А-аз я убих... А-аз съм чудовище Джин трябва да умра!Защо по дяволите ми хареса това?! - Вече плачех и ритах. Бях изпаднала в паника.
-Шшт ти не си чудовище... Всеки вампир го е преживявал... Чуй сега ние че се погрижим за жената а ти се успокой.
-Ами Джимин?! Той добре ли е?!
-Да спокойно има върбинка и затова е припаднал, до няколко часа ще се е събудил. - Аз просто кимнах.Изабел дойде до мен и ме прегърна.
-Спомняш ли си когато запърви път се видяхме в Корея? Бях пред вас и ти ме приюти. Когато ти разказах какво се случи... с брат ми... Ти беше до мен и ме подкрепяше каквото и да бях направила... Сега аз ще съм до теб и няма да те оставя.
-Благодаря ти...
-А кой приспа Джимин?
-Ами... Братът на баща ми... Той ми забрани да се виждам с него защото аз съм полувърколак и мога да го нараня...
-Чакай ти не си вампир а хибрид!? - Арем
-Да...Но аз знам, че мога да се сдържа и никога не бих го наранила.
-Миа баща ти е прав. Колкото и да си мислиш, че е правилно това наистина не може да се виждате. Нали знаеш, че емоциите ти са засилени и чуствата? Дори и да не искаш да го нараниш ще го направиш и то без да искаш. Както направи с жената.
-Добре...Ще го направя...Заради безопасноста на всички.
-Мисля, че е време да тръгваме. Госпожата ще се чуди къде сме. - Аз прегърнах всички за последно и се прибрах отново през прозореца. Трябваше да мина през банята защото цялата бях в кръв. Когато бях готова легнах на леглото и се загледах в една точка. Какъв ли щеше да е живота ми за напред? Дали щях да съм от тази глутница? Или като порасна ще си направя моя собствена. Все пак имам ген на алфа. Ами Джимин? Наистина ли повече нямаше да го видя? Ами аз самата?! Дали ще продължа да убивам хора без да ми мигне окото?! Живота ми е пълен кошмар...
