-С кой говори?
-С един приятел
-Приятел? Цялата си червена и усещам как сърцето ти ще изскочи... А и чух думите Обичам те..
-Добре де... - Разказах и за BTS,за Изи и за Мелани. Знам, че се познаваме от скоро но имам чуството, че мога да и споделя всичко
-Поне ти имаш късмет с любовта...
-Ти кой харесваш?
-Може би малко.... Крис... - Аз се усмихнах мазно.
-Казах може би!
-Аха... - Преди да легна си мислех да отида да се разходя навън. Обиколих къщата и тъкмо си мислех да се прибера, когато чух стъпки зад едно дърво. Обърнах се но там нямаше нищо. Бавно се приближих и когато се загледах там имаше човешка фигура.Тя излезе напред а това беше Мелани?! Е не, вече съм сигурна, че ме преследва!
-Мелани?! Какво правиш тук?!
-С родителите обикаляме гората и търсим вълци. Но това не е твоя работа... Ти какво правиш тук?!
-Ами... Аз... На почивка с родителите ми... - Излъгах аз
-Аха... Радвам се, че се отписа от училище. Вече Джимин е само за мен.
-Не се ли отказа най-сетне?С Джимин сме заедно и той не е твой.-Казах съвсем спокойно
-Не е вярно! Не ти вярвам! Не би тръгнал с боклук като теб! - Този път не се засегнах от думите и. Усетих как почвам да де изнервям.
-Да заедно сме и ти нищо не можеш да направиш за да скъсаме.-Опитах се да говоря спокойно но просто ми идеше да я цапардосам. Тя явно се ядоса и затова ми удари шамар.
-Слушай ме внимателно... Той е мой, ние се обичаме а ти ако още един път кажеш, че сте заедно обещавам, че ще те удоша със собствените ми ръце!Той те мрази!Никой не те обича! Ще стане същото както с Джак...Уж сте най-сладката двойка голяма любов и накрая... се оказва, че през цалото време е бил влюбен в мен! А не в теб! Самонколко жалко изглеждаше с него! - Е сега вече не издържам. Почнах да дишам очестено а главата ме цепеше яко. Очите ми ме заболяха изведнъж и когато премигнах няколко пъти почнах да виждам червено.Какво се случва с мен?!
-К-какво ти е на очите... - Попита плахо тя.Усещах, че е уплашена. Чувах сърцето и как ще изкочи. Чакай малко как така го чувам.
-МЛЪКНИ! - Извиках силно но по скоро ще чу и ръмжене . Това изобщо не е моя глас. Усещах глад. Нещо става с мен и не знам какво е. Тя тръгна да бяга към гората а аз я подгоних. Всичко ме болеше но и едновременно с това имах много сила и енергия. По едно време се затичах толкова силно, че се хвърлих върху нея. Двете паднахме на земята и аз бях над нея. Усетих и кръвта и някак ди исках да я опитам... Бях готова да я захапя когато някой ме хвана за ръцете и ме дръпна назад.
-Успокой се хлапе дишай бавно-Това беше Деймън.Изведнъж баща ми се появи и вдигна Мелани.
-Върни се там от където дойде и забрави какво е станало през последните 10 минути - Явно и внуши. Обаче когато тя тръгна да се маха се ядосах и почнах да ритам с цел да се освободя.
-Миа спокойно-Баща ми де опита да ме успокои но аз продължавах да се бонтувам. Не знам защо но усещах много голяма енергия и трябваше да я изразходя някак.
-ПУСНИ МЕ! - Боже от къде дойде този глас.
-Не исках да го правя но...-Той извади някаква инжекция и я заби в мен. Аз все повече и повече почнах да се отпускам и накрая припаднах.
Skip time
Събудих се с ужасно главоболие. Боляха ме очите, главата и дори зъбите. Спомних си какво се случи вчера. Какво стана с мен?! Не бях на себе си. Как мога да си помисля да пия нечия кръв?! Аз не съм вампир!
-Събуди се най-сетне-Това беше Мади
-Б-боли-Казах едвам
-Знам, знам всичко ще се оправи спокойно
-К-какво стана вчера.
-Амии... Баща ти ми каза, че си се ядосала и вълчата ти страна се е показала, което странно защото не си била ухапана. Явно е някакъв ген или не знам.Важното сега е, че си добре.
-Вчера щях да убия Мелани... Аз съм чудовище... - Чуствах се ужасно виновно... Застраших живот на човек.
-Нее не си чудовище... Това е нормално. - Щях да кажа още едно нещо но татко влезе в стаята
-Как си?
-Ами. малко по-добре
-Аз ще изляза-Каза Мад и излезе.
-Какво става с мен?
-Спокойно всичко е наред с теб...Може би е от колието... От кога го носиш?
-От както ми го даде дядо. Не съм го сваляла.
-А понякога да е горяло, издавало някакви звуци или е светело?
-Да веднъж когаго Джимин запърви път ми показа вампирската си страна
-Може ли да го видя?
-Да разбира се-Той се опита да го хване но го изгори
-Мисля, че е омагьосано и иска да те предпази по някакъв начин... Не го сваляй и не го давай на никой-Аз кимнах. - А ти гладна ли си?
-Не. А ти вчера как разбра къде съм?
-Ами като се прибрах отидох до стаята ти за да те видя но Мади каза, че те няма и те търси. Аз и Деймън отидохме навън и чухме викове и тогава разбрах, че си там.
-Аха
-Е аз ще те оставям. Ако има нещо ме извикай. Ясно? - Аз кимнах. Той излезе. Беше ми скучно в стаята. Реших да си оправя багаща защото вчера така и не остана време. Когато бях готова отново ми доскуча. Сетих се вчера докато Мади ме развеждаше ми каза за един малък водопад близо до къщата. И без това нямаше какво да права а и всички бяха на лов.Минах през банята и се облякох. Взех си телефона и излязох. След около 10 минути път стигнах до едно наистина прекрасно място. Имаше два големи камъка до него и аз седнах на тях. Наслаждавах се на прекрасната гледка. Всичко беше добре докато колието ми не почна да пати много силно.
-Ауч- Даже мисля, че ще ми остави белег махнах го и го хвърлих на земята. Какво му стана изведнъж. Почна да блести. Това беше странно. Тъкмо се наведох да го взема и чух ръмжене зад мен. Бавно се обърнах и видях вълк. Не приличашр на хибрид. Яено беше нормален вълк но това изобщо не ме успокояваше, защото ще ме нападне без да му мигне окото. Взех гердана, който се успокои и си го сложих докато не спирах да гледам вълка. Гледахме се няколко секунди. Опитах се да измисля вариант как да се измъкна но просто нямаше шанс. Ако тръгнех да тичам той щеше да ме догони. Мислех си, че просто ще си тръгне но той изведнъж се затича към мен като се озъби. Мислех, че това края докато не се сетих....
-СПРИ-Извиках силно. Отново гласа от вчера се върна. Той искимтя и дойде пред мен като легна на земята. Еха не очаквах да стане.
-МАХНИ СЕ-Той стана и с тичане изчезна в храстите. Яено колието наистина ме пази но въпросът е как и защо? Бях прекъсната от звъненето на телефона. Беше Чим.
-Ало
-Ало Миа имам добра новина!
-Каква?
-Утре заминаваме на лагер за няколко дена и е в гората, която се намираш ти! Малко е далече но с вампирска скорост ще мога да дойда и да се видим.
-Това е супер! Най-сетне ще мога да те видя. Нещо ново при вас?
-Не освен, че Мелани постоянно ми се натиска. И цялата е в рани не знам защо.
-Аха...-Поговорихме си още малко и накрая ми каза, че трябва да тръгва и затвори. Наистина ми липсваха всички.Реших да се прибирам защото почнах да огладнявам. Прибрах се в къщата и всички бяха там. Направих си сандвич(добре, че имале нормална храна в хладилника) и се качих горе. Там беше Мади и се заговорихме. Целия ден мина нормално.Вечерта легнах с нисълта, че утре ще се видя с любимия си.
