Together forever

43

Събудих се от светлината ,която светеше в очите ми. Бях легнала на някакво старо легло . Изправих се бавно и се намирах на нещо като малка килия. Отидох до вратата и се опитах да я отключа но не стана. Чак сега забелязах раните по ръцете и краката ми. Къде се намирам?! Видях чантичката на леглото си. Извадих си телефона и писах на Джимин:

Не ми пукаше ,че е спал с Мелани аз го обичам...Сигурна ,че тя лъже и направила нещо...Скрих телефона в джоба си и изключих звука защото чух стъпки.
Пуснете ме!-Чуй познат вик отвън погледнах през малката  решетка и видях как дърпат Джеймс към някъде.
-Джеймс?!Джеймс!
-Миа! -Той ме видя и дойде до мен.
-Спокойно идват да ни измъкнат.-Прошепнах му ...Той кимна малко по спокойно и отново го задърпаха. Погледнах през малките решетки на вратата и се опитах да разуча къде точно съм...На стената пишете с ръкописни букви Августин...Какво беше това?Много ми беше познато и....о ,боже мой....намирахме се в лаборатория където експериментират с вампири и върколаци...Баща ми веднъж ми беше казал за това...чух приближаващи стъпки и реших да действам... Аз се трансформирах и бях готова да избягам... Когато се отвори вратата аз скочих и ритнах човека ...Тръгнах да тичам по коридора дори и да не знаех на къде... Алармите се бяха пуснали и миришеше на върбинка и вълче биле. Точно до изхода погледнах през една врата и там видях Джеймс на леглото...Беше завързан и целия в кръв...О боже мой мисля ,че ще повърна. Някак си намерих главния вход и излязох . Тръгнах да тичам в гората а след мен стъпките оставаха все по-надалече. Когато се уверих,че съм достатъчно далече се трансформирах и се облегнах на едно дърво ...Краката ме боляха от зашитите рани и от новите ,които направих докато тичах. Усетих нещо по ръката и чак сега забелязах забита в мен инжекция. Аз я махнах и я хвърлих на земята....Чувствам се много слаба и имам чувството,че всеки момент ще припадна. Взех телефона и писах на Джимин:

Причерня ми и паднах на земята...
Гледна точка на Джимин:
Аз и бащата на Миа и Деймън мислехме план. След като прочетох последните съобщения имам чувството,че ще припадна... Ох Миа къде си...От както се събудих до Мелани тя не спира да върви след мен. Сигурен съм ,че не съм спал с нея но не помня нищо от вчера. А най-лошото е ,че Миа ни е видяла...
-Чимии защо се занимаваш с това? Остави я тя не те заслужава... -Аз я бутнах силно в стената и тръгнах към нея. Взех един кол и го забих право в сърцето и. Трябваше да го направя по-рано. Кожата и стана бледо сива.
-Най-сетне се отървахме от това мрънкало-Каза Деймън
-Така открихме най-близкото скривалище на ловците...Аз,Деймън и глутницата отиваме...
-Аз също идвам-Аз
-Твърде е опасно ние отиваме...
-Аз съм виновен за това и аз ще отида да го оправя...-Те се спогледаха
-Добре но ако стане нещо с теб не сме виновни-Каза Деймън. Ще направя всичко за да я спася. Те се трансформираха и тръгнахме към мястото. посредата на пътя спрях на едно място.
-Какво стана?-Попита Деймън
-Миа ми писа...каза,че е успяла да избяга от лабораторията и сега в някаква гора...
-Точно в тази която ние се намираме!Така промяна в плана...Почнете да търсите околността но внимавайте защото може да разхождат ловци за да я търсят. -Каза бащата на Миа. След като ни обясни на къде да ходим ние се разпръснахме. Обикаляхме вече от 15 минути но не намерихме нищо. Мириса на Върбинка все повече и повече се приближаваше. Но не чувах нито стъпки нито нищо. Накрая излязох пред една скала или нещо подобно и видях лабораторията беше голяма и вътре светеха лампи...Трябва да я намерим преди те...