Слязохме долу и видяхме Мелани ,която се пие кръв от кръвната банка.
-Тя защо още е тук?!
-Миа дръж се прилично... Няма как да я пуснем тя е новобранец.
-И сега трябва да седи тук?!
-Не искам да нахалствам...Ще си тръгна-Каза тя и погледна тъжно. Голяма актриса била.
-Не няма тук ще останеш...А Миа с теб трябва да поговрим-Баща ми стана и ние отидохме в кухнята.
-Добре сега ми кажи какво има между вас двете-Аз му разказах за видеоклипа,за бебето в нея и ...Абе всичко...
-Да но сега тя не помни нищо.
-Не е вярно тя се прави ...Когато беше на вратата познах по лицето и надменноста...В момента се преструва за да ми сгорчи живота а вие и се хващате
-Миа не си напълно сигурна...
-Тя няма да остане тук...Тъкмо я разкарах от живота ми и сега тя отново се връща.
-Ти не казваш кой остава и кой не...-Сега вече ме ядоса.Очите ми станаха червени а кучешките зъби ми се показаха.
-Добре тогава избирай...Или мен или тя да остане...Защото като виждам всички и вярвате а на мен не-Казах аз през зъби. Кръвта ми кипи и без да ми мигне окото ще му скоча.
-Няма да избирам ...Какво очакваш да я оставя сама навън и когато ловците я намерят тя ще каже къде сме.
-Не ме интересува!!!Искам я далеч от живота си!!-Той щеше да ми удари шамар обаче аз му спрях ръката. Избутах го силно и той се удари в стената. Трансформирах се и отидох в хола където бяха всички останали . Погледнах към уплашеното лице на Мелани и се озъбих. Не ме интересува...Тя заслужава да умре...
-Миа успокой се,ядосана си и ще направиш нещо за,което ще съжаляваш-Каза Чим и се приближи към мен.Аз се озъбих и на него. Скочих върху нея и я захапах. Тя изпищя.
*продължавай докато не я убиеш*
Чух глас...Но не беше на Стефан... Медальона почна да свети силно. Аз станах човек и го махнах от мен. Беше ме опарило по врата.
-Всички се събраха около Мелани и я сложиха на дивана. Ухапаното беше голямо и имаше много кръв. Аз седях отстрани и се чудех какъв беше този глас. Взех медальона и си го сложих. Джимин дойде до мен.
-Сега ме мразиш нали?-Казах аз и сведох глава.
-Ядосан съм но никога не бих те намразил.
-Чим нещо стана и медальона почна да свети...Не исках да я ухапя...Честна дума-Казах аз и се разплаках...Сега всички ще ме намразят...А аз дори не знам защо го направих...Той ме прегърна и ме целуна по челото.Баща ми дойде до мен . Не изглеждаше ядосан а даже леко уплашена.
-Какво каза за медальона?
-Не знам... чух глас ,който ми каза да не спирам и да я убия...
-Той ти дава супер много сила а ти не можеш да я вземеш цялата...Това те кара да се ядосваш по-често и когато изгубиш контрол той ще почне да те контролира...
-Това значи ли ,че мога да нараня всеки...колкото и да ми е близък...-Той кимна. Погледнах към Джимин и той явно веднага ме разбра.
-Искам да поговорим насаме-Той ми хвана ръката и отидохме на горния етаж.
-Знам какво си мислиш...
-Джимин знаеш,че трябва да го направим...
-Няма да се разделяме за нищо на света...
-Аз съм опасна и без да искам ще те нараня ....А аз не искам ...
-Не ми пука колко си опасна няма да те оставя в това сама...Каквото и да си мислиш няма да се разделяме
-Но ...-Той сля устните ни а аз отвърнах ...Много се плаша за него ...Не искам да го нараня....
