По пътя беше пълна тишина. Мълчанието ме изнервяше допълнително.
-Извинявай, че се развиках по-рано... Бях малко нервен а и... Приятеля ти не ми харесва особенно.
-Той не е лошо момче...Просто тогава беше малко изнервен. А може ли да попитам къде отиваме?
-У дома
-А ти сам ли си?
-Не точно
-Смисъл?
-Няма значение. - Хмм... държеше се странно.
-Какво стана с ма... Ани?
-Дълга история. Предполагам знаеш за вампирите щом гаджето ти е такъв-Чакай той от къде знае?
-От къде знаеш?
-Мога да го усетя само по миризмата му. Още от както наближих знаех, че живееш с вампири. Затова и трябваше да заминем. В опасност си тук
-А ти вампир ли си?
-Не аз съм хибрид.
-Какво?! Възможно ли е?
-Естествено, че да! Превръщам се когато си поискам във вълк. Но когато съм е човешка форма огладнявам по-бързо и ми трябва кръв.... Знам, че имаш много въпроси затова... питай. Поне няма да седим в мълчание
-От кога си хибрид?
-От малък. Баща ми ме превърна защото той беше алфа и трябваше всички синове на алфите да бъдат ухапани от бащите им за да може да продължат поколението. Сега като пораснах си имам своя глутница от хибриди за, които аз се грижа.
-Ами аз?
-Какво ти?
-Трябва ли да ме ухапеш?
-Не и докато ти сама не пожелаеш. А и не искам да ти причинявам това?
-Защо?
-Когато се трансформираш костите се огъват и се чупят на всички страни и боли но се свикна някак...При първите ти трансформации болката е неописуема.
-Това звучи ужасно
-Мхм
-Ами мама? - Той изведнъж млъкна.
-Какво за нея? - Попита по тихо
-Тя защо и как е умряла и била ли е хибрид
-Майка ти беше наистина много смела алфа и се жертва заради глутницата си. Един от ловците я беше заловил и до колкото разбрах са я изнудвали да каже къде е нашата бърлога но тя така и не проговорила и я убили...
-Оул... - Стана ми много тъпо изведнъж
-Нека да сменим темата...
-Да...
-Ами какво ще стане с училището ми?
-Аз се оправих с това.
-Аха... А преди за каква опастност говореше? - Расвам се, че отговаряше на всеки мой въпрос без да мрънка, че съм твърде любопитна
-Ами ловците са станали много и до колкото разбрах в твоя град са почнали да се събират големи групи... А и има много други глутници против теб.
-Защо са против мен?
-Защото си специална Миа и си много по-силна от колкото си мислиш. Само трябва да го осъзнаеш
-А защо колието е толкова специално за тях.
-Защото ако получат твоя гердан то ще им даде неописуема сила, която ще използват за зли неща...Като да подчинят всички останали глутници и да станат техни роби. Колието е у теб защото дядо ти знаеше, че ще станеш силен и смел алфа.
-Наистина ли го мога?
-Да разбира се! Само ако го поискаш - С това спрях да говоря и се замислих над всичко, което ми каза.
-Искаш ли да спрем за да хапнем?
-Да може-Не мислех, че ще се разбираме толкова добре. След като се наядох предимно аз защото той пие кръв се качихме и потеглихме. По едно време бях заспала защото бях уморена.
Skip time
-Хайде Миа пристигнахме. - Аз отворих очи и погледнах към прозореца. Единственото нещо, което виждах беше дървета и храсти.
-Какво правим в гората?
-Трябва малко да повървим защото мястото е по навътре за да може никой човек да не идва там
-Там ли е бърлогата?
-Да
-А глутницата... Ще ме нарани ли?
-Не естествено. Ако те докоснат с пръст ще трябва да се бият с мен. Което значи, че ще им е последната битка с някой. - Аз само кимнах. Тръгнахме към гората. Беше ми много приятно тук. Птиците пееха чувах понякога езерата. Също така и е много красиво. Духаше лек вятър и грееше слънче.
-Тук е много хубаво-Аз
-Това е нещо като втория ти дом. Когато вече се превърнееш ще е единственото място, което ще те прави себе си. -Докато ходихме няколко пъти се спънах в камъни или големи клони. След около 30 минути стигнахме пред голяма къща на два етажа. Всичко беше от дърво.
-Тук ли живееш?
-Да... Аз и някой от глутницата. Има още една подобна къща но тя е малко по навътре. Останалите са там.
-Аха-Отидохме до вратата и той я отвори. На леглото имаше мъж с черна коса на около годините на баща ми. Имаше кръв по устата а пред него имаше припадналс или умряла жена. И тя беше цялата в кръв. След като ме видя само се усмихна лукаво.
