Гледна точка на Джимин:
Решихме да проследим Миа за всеки случай. Все пак трабва да знаем къде живее и защото не само ние търси този медальон. А и усетих ме, че на близо има още един като нас.
Гледна точка на Миа:
Докато се прибирах усетих, че някой ме следи. Сигурно си въобразявам.Когато стигнах пред нас видях Изабел.Когато бях замалко в Америка се запознах с нея. Станахме многи близки но трябваше да се върна тук и се разделихме.
-Изиии!
-Миааа! - Тръгнах да тичам към нея и я прегърнах силно. Тя ми отвърна.
-Какво правиш тук?
-Преместих се в Сеул... но нашите ме изгониха... и знам, че е нахално но може ли да отседна замалко във вас?
-Естествено, че може! Остани колко искаш. А защо те изгониха.
-Свързано е с мен... Ще ти разкажа като влезем.
-Изглеждаш зле нещо станало ли е?
-Да... - Аз отключих и ние влязохме. Седнахме на дивана и реших да поръчам пица. Докато чакахме реших да поговоря с нея.
-Сега разкажи какво е станало.
-Ами... Знам, че звучи откачено... и няма да ми повярваш... Аз не съм човек... Чудовище съм и се мразя...
-Чакай, чакай успокой се... Как така не си човек? Разкажи ми от самото начало какво е станало.
-Ами... всичко си беше нормално и щяхме да се преместим тук но щом отседнахме в новата къща нашите ме ядосаха страшно много. Бях им бясна и се качих горе. По пътя срещнах приятеля на брат ми. Каза, че се порязъл и търси аптечка... Показах му къде но... когато видях кръвта... Нещо се промени у мен... И... аз го убих Миа- Тя вече плачеше. Аз я прегърнах.
-Изи успокой се... Аз наистина не знам какво се случва с теб... Но съм до теб и ще ти помагам...Значи искаш да кажеш, че си... вампир? - Тя кимна.
-Н-нали не се плашиш от мен?
-Не
-И няма да ме оставиш?
-Не естествено!
-Ами не знам... Мисля, че... Чакай...
-Какво стана?
-Има някой близо до къщата...
-Съседа може би? Как разбра?
-Чух стъпките отвън
-Уау...Сега ме слушай много внимателно... Ще забравиш за това и цяла нощ ще се забавляваме както правихме в Америка(не в первезния смисъл😂)
-Добре-На вратата се звънна а ние двете изпищяхме защото се уплашихме. Аз отидох и взех пицата след което се върнах. Почнахме да се смеем от случилото се туко що. След като изядохме пицата и си говорехме. Гледахме филми и легнахме да спим.
На сутринта:
Събудих се на пода в стаята ми. Беше ми студено защото бях по тениска а земята е студена. Изправих се и видях Изабел как е легнала и се е завила с одеялото ми. Поне тя е спала добре.
-Изабел ставаай! Ще закъснеем за училищее!
-Оффф.... задължително ли трябва да ходим...
-Да! Хайдее-Аз и дръпнах завивката а тя измърмори нещо.
-Никога не съм те виждала толкова ентусиазирана за училище-Каза леко ядосано докато се изправяше и се прозяваше.
-И аз. Не знам какво ми става. - Попринцип не харесвам училището и изобщо не ми се ходи. Бих дала всичко само за да спа до късно.
Skip time
Вече бяхме на път към училище. Тъкмо и разказвах за Мелани.
-Тя е ужасна! Не може да ти казва да стоиш далече от Джимин! Този Джимин... сладък ли е?
-Да... така де... н-не... н-не з-знам...
-Миа е влюбена! Миа е влюбена! - Аз и запуших устата.
-Шштт ще те чуе някой! Не съм влюбена!
-Ахам...
-Стигнахме училище!
-Само как смени темата... - Ние влязохме и седнахме на местата си. Тя седна до мен защото не познававаше никой друг. Все пак беше нова. Вратата се отвори а от там влезе Мелани. Дойде до мен.
-Здравей Миа!-Поздрави ме с пискливия си глас.
-Здрасти Мелани.
-Коя е тази до теб? Изглежда ужасно...
-Това е най-добрата ми приятелка... Изабел това е Мелани, Мелани това е Изабел.
-Все тая. Исках да те питам дали ще дойдеш с мен и момичетата на следващия концерт на bts... Тъй като станах много близка с Джимин...
-Не мога
-Ти губиш. - Тя се завъртя и си седна на чина.
-Каква кучка! - Изшептя ми Изи.Почна да ми говори нещо но аз не я слушах... Погледа ми беше само и единствено на туко що влезлия Джимин.
Хора не знам каква е тая боза... Наистина се надявам да ви е харесало. Съжалявам за грешките ❣️
