-Вие знаехте ли, че той е жив?!
-Не...Бяхме разбрали, че е мъртъв...-Корема ме заболя.. Сигурно е от притеснение... Наистина ли ще срещна баща си?!Ами ако той е вампир? Може би и аз съм такъв?!Цялата вечер мина нормално. Ядохме в пълна тишина.Всеки мислеше за неговите си неща. След това веднага легнахме да спим. Нямах търпение за утре. Надявам се да дойде колкото се може по-бързо.
На сутринта
Събудих се към 11.Обърнах се и видях, че Джимин го няма. Станах но имах чуството, че нещо забравям. Взех си душ и изведнъж се сетих... БАЩА ЩЕ ИДВА ДНЕС!Веднага излязох от банята и се облякох по най-бързи начин. Дори не си направих труда да си оправя косата. Слязох долу и видях всички на масата чакайки Джин да сготви
-Добро Утро! - Джин
-Добро утро! - Седнах до Джимин. Кога ли ще дойде? Ами ако е вече в града? Дали ще е мил? Ами ако е някой алкохолик, който иска да ме изнасили? Имах толкова много въпроси но така и не намирах отговори. Почнах да тропам с крак от нерви.Тогава усетих ръка на крака си.
-Спокойно всичко ще е наред. - Това беше Джимин. Говореше толкова спокойно и загрижено.До някаква степен ме успокои. Не защо но сърцето ми се ускори и усетих... всякаш пеперуди в стамаха си. Отново извърнах поглед към масата и пак се замислих. Дали наистина ще дойде баща ми или пак някой к, който се преструва на него. Тъкмо Джин слагаше храната, когато на вратата се звънна. Сърцето препусна удар.Всички ме гледаха в очакване да отворя
-Хайде отивай! - Хоби
-А-аз ли?
-Кой друг? Хайде всичко ще е добре отивай! - Джимин ме по бутна и аз най-сетне се престраших да отида. Отворих вратата а пред мен беше мъж на около 30 години с черна коса и наистина мусколест.
-Миа Смит тук ли е? - След като си чух името сърцрто мн отново спря за секунда.
-А-аз съм.-Той ме огледа внимателно
-Значи ти си... дъщеря ми? - Аз кимнах. Беше мил и леко се успокоих, че не някой грубиян. - Аз съм Стивън-Каза той и подаде ръка.Чакай той не е кореец?!
-В-влез не стои от вън-Знам, че не моята къща но съм сигурна, че момчетата няма да имат против.
-Сама ли живееш?
-Амии... - Ние влязохме в хола и всички бяха там забили погледи в Стивън...Така де баща ми.
-Оу... А те братя ли са ти?
-Не те са ми приятели-Не знаех дали да му казвам за тях затова си
-Е аз съм Стивън!... Баща и-Всички се запознаха с него. Гледаха го изпитателно. Явно се опитват да разберат дали е вампир.
-Ам... Аз ще отида да сипя сок... Миа ще дойдеш ли да ми помогнеш?
-Да разбира се. - Ние с Джимин отидохме в кухнята и той пусна мивката.
-Какво става?
-Имам лошо пречуствие... виждам,че и момчетата забелязаха нещо странно у него. Когато си стиснахме ръцете усетих нещо странно... и ново за мен. Мисля , че той не е човек.
-Не знам...Ще се опитам да разбера колкото се може повече за него. - Върнахме се със сока и седнахме до тях.
-А ти от къде идваш? - Попитах баща ми.
-От Америка...А на теб къде ти е багажа?
-Багаж? - Всички се спогледахме.
-Ани не ти ли е казала? Явно всичко е оставила на мен. Ще заминем двамата.
-МОЛЯ?! - Всички се изправихме
-Няма да ги оставя сами! - Аз
-Няма да я пуснем с теб! Тя туко що се запозна с теб и не знае изобщо кой си! - Каза Джимин и застана пред мен като беше готов да го нападне.
-Първо, че ТИ не отговаряш за нея.Аз съм нейния единствен родител и АЗ решавам за нея.Второ не си мисли, че си по-силен от мен защото мога за секунда да ти откъсна главата от тялото без дори да разбереш. И не ми говори на такъв тон! - Гласа му звучеше много страшен и самоуверен. Но той не се отказа и седеше на същото място, което беше. - Хайде Миа оправи си багаща аз ще те чакам тук.
-Н-но...
-Без но! - Той ме погледна злобно и не знам защо но се почуствах длъжна да го слушам. Качих се горе и събрах нещата, които имам тук. Не бяха много. Облякох си едно яке и влязох долу.
-Може ли поне да се сбогувам? - Аз го погледнах с най- тъжния поглед, който мога да дам.
-Добре но побързай. Аз те чакам отвън.-Той излезе. Аз се обърнах а пред мен беше Изи. Тя ме прегърна силно а аз отвърнах. Наистина ще ми липсват. След това и с останалите се прегърнах. Накрая беше Джимин. Стояхме прегърнати няколко секунди. Всички много ще ми липсват. Аз излязох от вратата бавно. Почти бях до колата когато чух някой да ме вика.
-Миа чакай! - Джимин тичаше към мен. Аз го погледнах въпросително
-Не знам как да ти го кажа... Затова а просто ще направя това... - Той се доближи до мен и сля устните ни. За момент се стъписах но веднаха се осъзнах и отвърнах. Беше вълшебен момент и за двама ни. След като се отделихме се прегърнахме за последно и се качих в колата. Баща ми потегли в пълно мълчание. Сега дори не знаех къде отивам.
