Ние се запътихме към гората. Беше лъко тъмно но ясно виждах фигурата на приятелката си. След около две минути вървене бяхме спрели до едно голямо паднало дърво.
-Мади защо ме доведе тук?
-Баща ти ми беше казал, че усеща как дивото се надига у теб Искам да се уверя, че това е вярно. Сега ще се превърна във вълк и ще те нападна. Ти се опитай да ме подчиниш
-Чакай какво?! Как така да те подчиня! - Тя ме игнонира и се трансформира. - Не знам какво правя!? - тя всякаш не ме чу и изръмжа. Обели зъби и зае бойна атака.Аз чудейки се какво да правя тръгнах да тичам към гората. Знам, че беше тъпа идеята, защото тя е 50 пъти по-бърза от мен но сега просто не мислех трезво. Тя естествено ме настигна и се появи пред мен Наистина си нямам представа какво да правя... Чакай малко. Ще направя това, което направих с вълка! Тя скочи към мен а аз изведнъж усетих гняв в мен.
-ТРАНСФОРМИРАЙ СЕ! - Извиках с онзи силен и заповеднически глас. Виждах червено и усещах горещина в тялото си. Тя падна на земята и почна да трепери и да се гърчи. Еха не знаех, че ще се получи.Вече страха беше изчезнал също така и топлината. Зрението ми се оправи и вече виждах нормално. След като Мади вече беше с човешката си форма ми скочи да ме прегръща.
-Знаех, че ще успееш! Ти наистина си истинска алфа!
-Може би си права... Но никога повече не прави така!
-Добре-Каза тя и се засмя. По пътя си говорехме за момчетата,които харесваме.Оказа се, че Крис я е поканил на среща и тя много се вълнува. След като се прибрах се наядох и легнах да спя...
Бях на водопада. Седнала на големия познат камък за мен. Погледнах се в кристалната вода и забелязах черен вълк с ярко червени очи. Стреснах се и подскочих назад.Това аз ли бях? Отново се приближих но този път си видях нормалното лице.
-Миа... - Чух познат глас. Обърнах се и видях дядо?! Последно когато го видах бях на 4...
-Дядо!-От очите ми капеха сълзи. Той беше седнал на любимия си люлеещ стол. - К-как...
-Няма много време трябва да ти кажа нещо много важното.Ти...-Изправих се рязко и седнахна леглото. Колието ми светеше по-силно от преди и пареше непоносимо. Махнах го и го сложихна шкафа. Усещах същата горещина като в съня. Трябва да изляза. Станах от леглото и по-най бързия начин излязох от къщата. Затичах се към гората а болката в главата ми не спираше. Не знаех накъде да ходя затова отидох към водопада. Подпрях се на камъка и се опитах да се успокоя но не се получаваше.Паднах на земята безпомощно и викайки всякаш това ще промени нещо. Главата ми пулсираше толкова силно и имам чуството, че всеки може да я чуе. Горещината в тялото ми се усили и всякаш кислорода ми намаляше с всяка секунда. Чувах пукането на костите как се обръщат на противоположната си страна. Наистина ли щях да се трансформирам?Сигурно съм, че няма да мога да го спра колкото и да искам а като викам само влушавам нещата. Опитах се да мисля за хубави неща докато вълка в мен труши и последната кост в тялото ми. След две мъчителни минути нищо, че ми се сториха като часове болката като, че ли спря.Изправих се бавно и усетих нещо странно. Погледнах към ръцете си но тях ги нямаше вместо това имах черни лапи. Отидох до водата и видях същия голям вълк като в съня. Аз туко що се трансформирах! Дори след мъчителната болка се чуствах уникално.Сега вече виждах и чувам много повече неща от преди. Тръгнах да тичам напред и бях супер бърза. Прескачах с лекота големите камъни и клони, които се испречваха на пътя ми. Дори и да беше тъмно аз виждах перфектно всеки нюанс на цветовете. Чуствах се по-силна и по-уверена в себе си. Изтичах вече почти два километра и все още не изпитвах умора. Спрях се на едно място защото чух нещо в храстите. Бавно почвах да се приближавам срещу нещото скрило се там. Заех бойна поза готова да скоча но точно тогава от там излезе малко бяло зайче. Ако бях човек щях да го помисля за сладко но сега пред седеше просто бутче месо, което трябва да изям. След като ме видя тръгна да тича а аз веднага след него.Две минути по-късно то вече беще в устата ми а аз безмилостно изяждах и последно останало месо в него. Когато бях готова ми замириса на нещо непознато за мен. Беше много силно и реших да видя какво е. Тръгнах да тичам право към него. Все повече и повече се усилваше а любопитството ми надделяваше. Странното беше, че вече наближавах къщата. Тъкмо бях на края на гората когато изведнъж се спрях на едно място защото пред мен беше застанал сив вълк малко по-голям от мен. Не знаех как да реагирам затова седях на едно място и го гледах право в очите. Всякаш се опитваше да говори с мен но не успяваше.
-Кой си ти? - Казах си на ум аз надявайки се да ме е чул.
-Миа?!
-Деймън?!
-Знаех си, че ще стане скоро. Кога се трансформира?
-Ами...туко що... Чакай как ме чуваш?!
-Това не е важно... Ти как успя сама...?
-Ами не знам... Мисля, че щях да се преобразя на сън но се събудих.
-Добре... Това е супер но сега се преобрази
-Окей но... имам въпрос... Как?
-Съсредоточи се и мисли само как си в човешката си форма. - Послушах го и се концентрирам. Този път беше по-бързо и без никаква болка.
-Ти как си толкова бърз? -Попитах го аз
-Свикнал съм но сега по-важното е да завършим трансформацията ти.
-Как така?
-Трябва да пиеш човешка кръв
-Не! Няма да пия никаква кръв!
-Хлапе ако не пиеш...
-Какво Деймън изплюй камъчето!
-Ще умреш...
