Изтичах до нея и я вдигнах. Качих я в колата и я сложих да легне. Раната беше станала по-голяма и беше лилаво-синьо. Миа защо по дяволите и помагаш?! Охх мразя се затова,че съм толкова добра. Облякох тениска на Джимин и мои къси гащи в колата и потеглих. Писах на Джимин ,че Мелани е припаднала и ще я докарам до вкъщи. Звъннах на тати:
-Ало тате Мелани припадна и не знам колко още ще издържи...
-Миа намерих лек...
-Какво?!
-Да...Досега четох стари книги и легенди и намерих една легенда ,която гласи,че ухапания ще се излекува от кръвта ти.
-Значи...трябва да и дам от моята кръв ?!
-Да...Твое решение е дали искаш да оживее или не...-Затворих. Зависи от мен дали ще живее?...Сега какво са правя...Една част от мен иска тя да умре за да не ми прави проблеми а другата....я съжалява...Не не трябва да живее...или трябва...Не знам какво да правя! Дали ако я я излекувам ще се промени? Надали...Или пък може...След толкова много мислене и тормозене пристигнах вкъщи. Качихме я в моята стая и сега останахме само двете...Сърцето и биеше много бавно и не и оставаше много живот....Кожата и беше пребледняла а под очите имаше големи сини кръгове...Изглеждаше като мъртвец... Сега какво да правя... Ухапах си китката и от там почна да пада кръв ...Сигурно ще съжалявам....Дадох и в устата и тя бавно почна да пие сама...Кожата и се оправи и тя отвори очи .Баща ми влезе вътре и се усмихна след като в видя.
-К-какво стана...?
-Излекувана си...Честито...-Казах аз и въздъхнах.
-Как така? Нали беше отровно и аз припаднах...
-Тя те спаси-Каза тати. Тя ме погледна учудено.-Аз ще изляза...(Той човека само влиза и излиза🤣)
-Защо го направи?Нали ме мразеше?
-Защото съм твърде добра за да те оставя да умреш
-Аз...Не знам какво да кажа...
-Не казвай нищо... Мрази ме колкото си искаш и ме унижавай пред всички...тормози ме и се опитай да ми откраднеш Джимин...Вече свикнах с това но не разбирам защо го правиш?С какво съм заслужила това поведение? Какво толкова направих за да ме ненавиждаш толкова много!?
-Аз... Завиждам ти!-Каза тя и сведе глава-Ти си хубава,имаш толкова много приятели и страхотно гадже ,което много те обича,мила си с всички каквото и да са ти направили...На всичкото отгоре си Алфа хибрид с магически медальон ...Имаш невероятен живот а аз нямам нищо-Каза тя а сълзите и почнаха да се стичат по лицето и.-Съжалявам за всичко,което ти направих но просто не е честно...Аз нищо сравнение с теб...Аз съм злобна кучка,която съсипва животи и краде гаджета...
-Не е вярно...донякъде...-Въздишах-Хората няма как да те харесват като се държиш така ...Излекувах те защото исках да се промениш...и се надявам да го направиш и да не съжалявам за това,което направих...
-Няма да съжаляваш!-За първи път виждам Мелани така...Толкова разочарована и крехка...Надявам се наистина да се е променила в противен случай наистина ще забия кол в нея...
