Усетих галене по главата.Отворих очи и видях Чим гледайки ме в лицето. Аз скочих и го прегърнах силно.
-Боже,колко се радвам,че си добре...
-Спокойно ...нали ти казах,че нищо няма да ми стане?-Той се усмихна и се изправи ,обаче отново легна защото го заболя.
-Добре ли си?Няма да ставаш...Лежи и си почивай...все пак възкръстна ...-Той се засмя леко както и аз. Момента беше прекъснат от звъненето на звънец.
-Стой тук и не мърдай..Недей да се напрагяш да ставаш ,аз ей сега ще дойда.-Излязох от стаята и слязох долу. Отворих вратата и познайте кой видях...Мелани... Тази какво правиш ...Нали изтрих спомените и?! Единствения начин да си се е спомнила е...Ако се е трансформирала...
-Ще ме поканиш ли или не?
-Съжалявам,не си добре дошла тук-Аз тъкмо щях да затворя вратата но тя я спря.
-Не съм дошла тук да говоря с теб а с баща ти...
-Миа кой е?-Баща ми дойде зад мен а лицето на Мелани се промени от надменно в уплашено.Чак сега забелязах,че е родила бебето...
-Добре,че имаше къща наблизо...Не знам какво стана...Някакъв тип дойде ухапа ме и сега ме боли главата и съм ужасно гладна...-Тя почна да плаче.
-Чакай успокой се влез вътре.Миа защо не я покани?-Тя влезе и когато се отдалечи и ми се усмихна. Идиотка. Само тя ми липсва. Качих се горе при Чим...Само да посмее да се нахвърли на Джимин...Ще и откъсна главата. Влязох вътре и го видях да се преоблича...Беше само по шорти...
-Какво...-Той се приближи и ме целуна, а аз отвърнах. Сложих ръцете си на врата му а неговите се преместиха на дупето ми. Не спирахме с целувката докато не ме премести на леглото. Вратата се отвори и от там влезе Мелани?!!?? Ние се отделихме веднага и се изправихме...
-Ох... извенете...мислех,че е тоалетната...-Каза тя и погледна към Чим ...Който още беше без тениска...Как си позволя да го заглежда пред мен?!?!?!??!??!
-Мелани?!?!!-Той ме погледна учудено.
-Ъмм...от къде ми знаете името?
-Какво и да е... Тоалетна е в дясно
-Добре благодаря-Тя ме погледна последно и излезе .
-Тя какво прави тук?!??!!-Разказах му всичко ,което се случи през последната минути.
-Няма как да помни нали изтри спомените и?
-Ами да но явно някой я е превърнал и сега помни всичко
-А тогава защо ме пита дали се познаваме...Сигурно нещо си се объркала-Няма как да се объркам...Знам,че си е върнала спомените и сега се прави на ударена...Но не искам сега да спорим...
-Хайде да продължим от там до където стигнахме...-Той тъкмо щеше да ме целуне но аз се отдръпнах
-Гладна съм..Нека отидем първо да ядем
-Но...
-Няма но...Хайде обличай се...не ми е приятно гаджето ми да е без тениска пред други момичета
-Май някой ревнувааа
-Да ревнувам защото си мой, на никой друг!!
-И ти само моя-Той сля устните ни но корема ми изкъркори
-Добре хайде да ходим,не искам да стоиш гладна...А и като огладнееш ставаш кисела
-Хей!-Аз го ударих по рамото.Засмяхме се.Той ми хвана ръката като сплете пръстите ни...
Съжалявам за закъснението!❤️❤️
