Звъннах му а той почти веднага вдигна. -Ало? -Хей Миа от кога не сме се чували? Как си? Последно, когато те видях тичаше от някой. -Ами...аз...да....добре съм...искаш ли да отидем в някое кафене? -Да!....Така де ...да може...Ела след един час в ,,....." -Добре...-Затворих. -Супер сега ела да те преоблечем! -Трябва ли? А и какво ми е на дрехите? -Просто идвай- Влязохме в стаята на мен и Мади и почнаха да ровят в гардероба ми. Докато чаках отидох до леглото и взех снимката с мен и Джимин...Толкова ли съм грозна ,че не иска да е с мен? А предпочете Мелани? Аз я хвърлих през прозореца а тя се счупи на малки парченца в земята . -Намерих!-Изи извади това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Аз го облякох...Изглеждах добре...Те ми сложиха някакъв грим и тръгнах. Все пак не исках да закъснея . След половин час пристигнах. Влязох вътре и седнах на една празна маса. Докато чаках Джеймс получих съобщение. Беше от Джимин...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Изключих телефона си и чак сега усетих сълзата стекла се по лицето ми. Бързо я изтрих защото видях Джеймс да сяда до мен. -Хей! -Здрасти... -Добре ли си?Изглеждаш зле? -Аз...Не не съм добре ... -Какво е станало?!-Разказах му всичко и честно казано ми олекна... -Спокойно той не те заслужава ...-Каза Джеймс и сложи ръката си върху моята. Загледах се в очите му ...напомнят ми Джимин...Не!Миа забрави го! Спри да мислиш за него,както той направи... Аз смених темата защото ми стана неловко...след около час говорене и смеене излязохме от кафенето и отидохме в парка. Там останахме дългоо време и сега вече беше тъмно. Разхождахме се по уличките. -Знаеш ли ти си много приятна компания-Каза той като се спря и ме погледна в очите -И ти не си зле...-Той почна да се приближава към мен но аз се отдръпнах. -Подушваш(Не знам дали се пише така) ли това? Мирише на ... -Върбинка...Миа трябва да се махнем бързо от тук...-Ние се обърнахме на обратната посока с бързи крачки. Хванах се за ръката му защото ме беше страх. Той ме беше прегърнал. Тъкмо щяхме да излезем на една улица с хора ,когато някой ни запуши устата с върбинка и аз паднах на земята в несвяст...
