Аз чаках изнервено в стаята си. Какво се случва долу? Опитах се да чуя обаче все едно беше заглушено. Докато размишлявах усетих някой зад мен. Обърнах се а онзи Стефан беше зад мен.
-Какво искаш от мен?!
-Оо нищо сладкиш...Просто...искам да знаеш,че може да ми имаш доверие.
-Тя аз дори не знам кой си?!
-Спокойно скоро ще разбереш.-Той изчезна като скочи от прозореца. Баща ми влезе с гръм и трясък в стаята ми.
-Бил е тук ...Направили ти нещо?!
-Не спокойно добре съм.
-Сигурна ли си?
-Напълно. А сега ще ми кажеш кой е той и от къде знае за мен??
-Той е враг на глутницата и не трябва да имаш работа с него.Той е един от най-старите вампири.Много е силен и много... неоравностен.
-Неоравностен?
-Ами...Има тежко минало с много кръв и трупове...Но това не е важно сега.Трябва са стоиш на далеч от него.Аз и останалите отива да проверим дали в гората има от групичката му.А ти искам да седиш тук.
-Добре
-Обещай ми,че никъде няма да ходиш.Тук е най-безопастно.
-Спокойно тате тук ще стоя.
-Добре...-Той излезе а аз седнах на леглото. Много се притеснявам Стефан да не нарани глутницата. Искам ми се да им помогна но съм безсилна. Кито не знам как да използвам силите си добре нито как да се бия. Докато си размишлявам отново усетих чуждо присъствие в стаята. Този път не беше Стефан...А Джимин...
-Д-джимин?
-От плът и кръв...Липсваше ми и реших да дойда да те видя.-Той се приближи до мен и се опита да ме целуне но аз се отдръпнах .Ако отново почнем да се виждаме няма как той да е в безопасност.- Да не би да съм направил нещо?
-Не не...Просто...
-Просто какво??...Да не би да ти е омръзнало това...-След като каза това ме хвана за кръста и почна да оставя малки и кратки целувки по врата ми
-Д-джимин с-спри...
-Или това...-Той сля устните ни бавно.Не издържах и отвърнах. Липсваше ми това. Всичко беше чудесно докато не усетих как в мен нещо ме караше да захапя Джимин. Почнах да целувам врата му и усетих как зъбите ми се показват. Отдръпнах се рязко назад и се блъснах в стената.
-Миа добре ли си?
-Стой далеч от мен...Джимин щях да те ухапя и то не без да искам...Отвътре ми идеше и не знам дали другия път ще спра.Не искам да те нараня но и в същото време искам...Не знам какво се случва с мен-Вечр от очите капеха сълзи а дори не знам защо. Бях повече ядосана на себе си,че щях да го позволя дори и в началото да бях сигурна ,че няма.
-Миа чуй ме. Не ме е страх от теб .Ясно? В момента емоциите ти са засилени и затова се чувстваш така. Ще бъда с теб колкото и да е опасно за мен.Не можем вечно да седим разделени нали?! Ще се справим някак.-Той се приближи до мен и ме прегърна.Аз отвърнах.Отново усетих чувството но този път го игнорирах. Той е прав ще се оправим някак.Ще се науча да спра това и ще можем да сме заедно завинаги. Ние легнахме на леглото и се завихме.Тий ме прегърна през кръста.Заспах с усмивка защото знам,че моя любим е до мен и е в безопасност .
Съжалявам за грешките💖
