Една година по-късно
През тази една година станаха наистина много неща. Разбрах много неща за така наречения ми баща. Първоначално майка ми е била гадже със Стефан за около месец.След като са спали заедно тя си е тръгнала и Стефан никога не я намерил. Търсел я е навсякъде но тя сякаш изчезнала. След 9 месеца той разбрал от негов приятел ,че тя е родила дете. Тоест мен. И може би Стефан ми е баща но аз не съм толкова сигурна. От година живея с него и вече сме в по-добри отношения. Не съм се виждала нито с Bts ,нито с Изабел или старата глутница. Не излизам много от нас защото не искам да ги срещам.Днес Стефан беше в гората и в такива моменти аз просто няма какво да правя. Отидох в кухнята за да си направя сандвич и чух вибриране. Моя телефон е горе. Звука се повтори още няколко пъти. Почнах да търся от къде идва и в най-голямото шкафче открих стария ми телефон. Какво прави още тук?!Последно го видях преди една година.Мислех ,че Стефан го е хвърлил някъде .Отключих и видях,че имам 245 пропуснати обаждания общо и към 178 съобщения. Най-много съобщения имаше от ДжиминОтворих чата.
Джимин:
Миа къде си?
Защо не отговаряш?
Искаш ли вечерта са излезем?
Миа мина един ден откакто не съм те виждал и чувал.В къщата ли си?
Миа къде си?!??
Баща ти много се притеснява за теб от два дена си в неизвестност, добре ли си?!?!
Миа?!
Къде си по дяволите всички те търсим???!!?
Имаше още много.Стигнах до последното,което беше преди около 2 месеца .
Разбрах каква си.... Мелани ми каза истината за теб... И явно е била права... Ти си ми изневеряла докато сме били заедно?!Как можа! И обвиняваш Мелани за това?!Колко подло! Затова реши да избягаш от мен защото не си ме обичала!Каква егоистка си не помисли ли за чувствата ми! Аз наистина те обичах! Само съм си губел времето с теб?!
Изключих телефона и изтрих сълзите от лицето ми. Как да не го обичам?!Аз през цялото време не съм спряла да го обичам и много ми липсва но така той ще е в безопасност. Тъпата Мелани му е промила главата .Тъпа крава .Тя спечели а аз загубих. Сега сигурно са заедно. И на всичкото отгоре и вярва... Бързо прибрах телефона в шкафа ,защото чух отваряне на вратата.
-Миа прибрах се!
-Тук съм!-Бързо изтрих сълзите и се усмихнах.
-Имам добра...Плакала ли си?
-Не
-Добре...сега седни и ми кажи какво ти има.-Казах му за телефона докато гледах земята.
-Защо си го взела?!
-Не знаех,че е моя!
-Мхм...Забрави за него имам добра новина!Намерих ти работа!
-Не искам да работя
-Трябва,не може да седиш постоянно вкъщи.А и така ще забравиш за него.
-Оффф...И каква е тя?
-Сервитьотка!
-Какво?Ооо не няма да работя като сервитьорка!Шефа ми ще е педофил,който иска да ме изнасили
-Гледал твърде много филми.Шефа ти не е педофил а един мой приятел и с удоволствие ще те приеме.
-Задължително ли е да ходя?
-Да! След един час те чакам в колата
-Защо?
-Защото днес ти е първия ден
-Моля?!
-Хайде отивай да се оправяш,и без това няма какво да правиш по цял ден.-Аз се намръщих и се качих горе. Не стига ще настроението ми се скапа,а и сега трябва да ходя на работа. Изкъпах се,изсуших си косата, облякох се,гримирах се и най-сетне бях готова. Слязох долу а Стеф беше там.
-Най-сетне си готова.
-Имах само един час да се оправя?!
-Какво и да е...Хайде да тръгваме.Не искам да закъснееш за първия ден.
-Аз пък искам...
