Гледна точка на Изи:
Събудих се от бебешки плач. Изправих се и видях Кер да плаче а до нея имаше черна фигура аз светнах лампата и тя изчезна. Взех я на ръце и я прегърнах. Чух шум от вратата . Човешката фигура беше там
-Кой е?!- Аз се изправих и си показах кучешките зъби като бях готова за атака.
-Няма да те нараня-Той дойде по близо до мен. Това беше Стефан?! Но не точно...беше като призрак...
-К-какво искаш от мен-Казах аз и се отдръпнах назад.
-Не искам от теб нищо но от твоята скъпа приятелка...Имам важна работа за теб.
-Няма да правя нищо!
-Ами ако Кер си го получи?
-Ти няма да я докоснеш!
-А дали...?-Той почна да се приближава а аз от своя страна избягах и слязох долу.
-Изабел? Какво стана защо изглеждал уплашена?
-С-стефан...т-той беше горе...и и-искаше да нарани Кер...
-КАКВО?!-Шуга и останалите станаха а аз и Миа седнахме на дивана. Телефона и звънна...
Гледна точка на Миа
Телефона ми звънна. Беше Деймън
-Ало Миа къде си?!
-В къщата на Джимин и останалите защо?
-Бързо трябва да дойдеш...Стефан някак е успял да се свърже с вас и мисля,че може да ви нарани...Търси теб ...иска да те убие затова бягай и идвай тук!
-Добре!-Затворих. Знам,че Изи чу всичко и ме погледна уплашено.
-Няма никой горе-Каза Джин слизайки с останалите.
-Трябва да се махаме веднага! Без въпроси !Качвайте се в колите и карайте към вкъщи. Аз ще мина през гората
-Неее не мога да те оставя сама идвам с теб!
-Чим опасно е...Вярваш ли ми?
-Да естествено!
-Тогава тръгвай с тях и се чакаме пред вкъщи. -Макар и с недоволство той излезе ,но преди това ме целуна. Аз отидох надълбоко в гората и се трансформирах. Тръгнах да тичам . По пътя усетих някое чуждо присъствие но нямаше никой.
-Ще те убияя
Това е Стефан...
Махни се от главата ми! Какво искаш от мен?! Не разбирам какво толкова съм направила!
Твърде много въпроси задаваш...
Това беше последното нещо,което чух от него. След 10 минути бях стигнала. Колите също бяха там . Бързо влязох и видях всички в къщата. Отидох при Джимин и го прегърнах.
-Сега ще ни обясните ли?-Тае
-Ами Стефан някак е успял да се свърже с вас и може да ви нарани. Всъщност целта му е Миа а дори не знаем защо-Деймън
-Нещо да ти е споменавал ,когато си била при него?
-Ами...беше ми казал,че май той ми е бил баща и,че двамата с майка ми...са спали и после тя е отишла при теб...
-Моля?!Това са пълни глупости той вярва на съвсем различно нещо. Трябва да го убием
-Неее не... Не искам да убиваме никой.-Аз
- Трябва! Той иска теб а той винаги ще направи така ,че да получи това ,което иска-Деймън
-Миа той е зъл и е прави на всички лошо. Той заслужава това-Чим. Аз въздъхнах...беше ми жал за него... Но щом се налага.
-Добре-Съгласих се аз.
-Вие с Изабел,Керълайн и Мади се качете горе и се заключете. Не излизайте докато не ви кажа. -Ние се качихме и се заключихме.
Гледна точка на Изи
Ние влязохме вътре и седнахме на леглото. Кер почна да плаче а аз я гушках силно. Тя явно усещаше напрежението в нас. Докато успокоявахме Керълайн Миа се изправи рязко. Като зомбирана седеше на едно място и изведнъж падна рязко на земята.
-МИА!
