Skip time
След като се нахраних с момчетата,Изи и Мади решихме да отидем на басейн...Все пак трябва да съм по-спокойна за да не се ядосвам...Тъкмо излизах от стаята когато някой ми удари шамар
-КУЧКА!Как можа да ми го причиниш?! Ти си чудовище!! Имам мъж и дете а след няколко часа ще умра!? Ти си виновна за всичко!
-Мелани цял живот ме торзмозиш и се опитваш да ми сгорчиш живота....ти си го заслужаваш
-Не е вярно ти заслужаваш да умреш!-Очите ми станах червени.
-Затвори си устата защото за секунда мога да ти счупя врата-Казах аз с леко ръмжене.
*Давай направи го*
Добре Миа не се ядосвай...Дишай, издишай...
-Чуй ме много внимателно...ако не искаш да умреш още сега просто не говори с мен защото в момента съм на косъм да те убия...-Тя ме изгледа уплашено.
-Идвам с вас на басейм-Аз въздишах. И без това и остават няколко часа. Слязох долу и седнах при Чим на дивана. Той ме прегърна и ме цeлуна.
-Мамоооо~-Чу се детски глас. Ние се обърнахме и видяхме познато момиче.
-Керълайн?!?!-Кога порасна толкова бързо?! Вече приличаше на четири годишно момиче. Изабел и Шуга дойдоха и я взеха на ръце.
-Много бързо расте..-Аз
-Да и това ме плаши...не знам колко голяма ще порасне..
-Спокойно по някое време ще спре да р расте-Каза баща ми.
-Ние с Керълайн ще останем вкъщи-Каза Шуга
-И аз....
-Не скъпа ,ти отиди да се забавляваш
-Добре тогава хайде да тръгваме-Джин
Качихме се в колата и потеглихме. След около половин час пристигнахме. Аз,Мади и Изи отидохме на шезлонга да се печем а момчетата влязоха в басейна.
-Иска ми се и аз да намеря някой който ще обичам и той мен също-Каза Мади с тъжен глас.
-Спокойно и ти ще откриеш идеалния за теб... И мисля,че той даже в момента те наблюдава...-Казах аз и погледнах към Крис който зяпаше Мади. Тя се зачерви и се обърна към нас. Ние се засмяхме.
-Миа виж към басейна-Аз се обърнах и видях как Мелани се натиска до Джимин. Аз въздишах.
-Моля ви нека сменим темата за да не отида и да не я удавя в басейна...-Те почнаха да обсъждат нещо а аз наблюдавах Мелани. Заслушах се в разговора им.
-Нали знаеш ,че днес може да ми е последния ден...И искам нещо от теб преди да умра....
-Какво?-Каза той и въздиша.
-Искам да спим заедно...Знаеш... Без да казваме на Миа...
-Мелани разкарай се не искам да те виждам ти си толкова подла и жалка,че дори да те съжалявам не мога-Ей сега вече я убих. Изправих се и тръгнах към нея с червени очи. Тя се опитва да преспи с Джимин?! Той явно ме видя и дойде до мен.
-Скъпа ела да си вземем сладолед...Хайде успокой се моля има хора около нас...-Каза той и ме хвана за ръката като сплете пръстите ни. От това негово действие се успокоих. Радвам се,че той е до мен. Погледнах последно към змията а тя ме гледаше злобно.
-Добре...-Ние отидохме и си взехме сладолед.
-Знаеш ли...много се радвам за Шуга и Изи-Каза той
-И аз!
-Искаш ли да помислим...да имаме дете...След като се оправим с медальона?-Аз се задавих със сладоледа и почнах да кашлям. Дете? Сега?
-Чим не мислиш ли,че сме твърде малки за това...?
-Неее ти ще бъдеш страхотна майка,а аз страхотен баща!Ще си вземем къща и ще заживеем щастливНе искаш ли да имаме малко момченце или момиченце ,което ще щъка из краката ни и ще ни радва?
-Разбира се ,че искам! Но нека първо да се отървем от опасните неща. Става ли?
-Добре!-Той ме прегърна силно и ме вдигна на ръце,след което ме целуна. Аз отвърнах. След като се отделихме той се върна при момчетата защото го викаха,а аз отидох да си взема нещо за пиене. По пътя се блъснах в едно момче.
-Съжалявам,много съм непохватна...
-Няма нищо вината е моя-Ние двамата се засмяхме.
-Аз съм Мартин-Каза той и подаде ръка.
-Аз съм Миа
-Приятно ми е да се запознаем!-С периферно зрение забелязах ядосания поглед на Джимин...Затова реших да се махна бързо преди той да дойде....
-Аз трябва да тръгвам... Чао!
-Чао!-Каза той и се усмихна. Тъкмо мислех да седна на шезлонга ,когато видях Мелани да пада на земята...
