-Спокойно добре съм-Каза той и раната му зарастна. Дори и сега, когато той да няма следа и от наръгването аз продължавам да се страхувам за тях.
-Няма ли някакъв начин да спрем това?!-Джин
-Не знам ...трябва да отида при едни много далечни роднини. Те ще знаят какво става. Но е много опасно да дойдеш с нас защото те не харесват силата на амолета...мислят го за егоистично и алчно нещо...
-Аз ще остана с нея!-Каза Чим и ми хвана ръката.
-Сигурна ли си ,че можеш да я пазиш?
-Напълно! Няма да се откъсна от нея никога
-Добре тогава.... Нека ние да тръгваме. Алекс Марк и Мади ще отидат с Джин,Шуга,Изабел и Кук в (някакъв далечен град) а аз ,Крис Арем,Джей-Хоуп и Кук в (някакъв далечен град). Ще се върнем след около два или три дни ...и моля ви ...внимавайте-Баща ми прегърна и всички тръгнаха. Сега бяхме само аз и Джимин.
-Искам ли да сготвя нещо? За да се разсеем малко?
-Да добре...но искам аз да сготвя...От отдавна не съм правила кимчи
-Добре но ще ти помага -аз кимнах одобрително. Докато рязах зеленчуците усетих две ръце на талията си прегръщайки ме отзад . Аз се обърнах и бях лице в лице с Чим. Той ме целуна нежно. Отвърнах. Почна да задълбочава докато не ме вдигна . Аз увих крака около тялото му без да се откъсваме от целувката. Той ме качи на плота като почна да слиза надолу към врата ми. Този прекрасен момент беше развален от силни звук от хола. Ние спряхме и погледнахме на там. Нямаше никой. Слязох на земята и застанах зад Чим. Той от своя страна взе нож и си показа зъбите. Отново се чу звук.
-Миа като ти кажа да сега искам да избягаш по най-бързия начин навън.
-Добре...-Бавно почнахме да се приближаваме...
-Сега!-Аз с вампирска скорост излязох през вратата. Ами Джимин?! Дали трябва да се върна?! Чу се силен трясък от къщата. Оф не мога да сетя настрани ...отново влязох вътре и видях ужасяваща гледка. Стефан беше там и беше хванал Джимин а до сърцето му бе опрян кол.
-Сега...искам да ми дадеш амолета за да направим заклинанието или ще убия твоя скъп приятел...
-М-миа...бягай!
-Няма да го нараниш!
-А дали?-Той вдигна ръка и тъкмо щеше да го забие когато...
-СТОЙ!Ако ти нараниш Джимин...ще се самоубия-Каза аз и извадих една дебела пръчка ,която бях взела преди за защита. Сложих я до сърцето си
-Не би го направила...
-Ако аз умра ти няма да получиш никаква сила и няма кой да продължи да пази амолета ,ако аз умра... И така ти ще си останеш мъртъв завинаги ...
-Не ти вярвам...
-Добре тогава-Аз го забих близо до сърцето си. Свих се леко защото заболя.
-МИА!Недей да го правиш!-Чим
-Още малко натиск и ти оставаш мъртъв завинаги...
-Добре ,добре спри махни кола веднага!-Той пусна Джимин. Дойде до мен и махна кола като ме вдигна като булка. Фигурата вече я нямаше. Той ме качи на горния етаж и ме сложи на леглото.
-Миа защо го направи?!Щеше да се самоубиеш!
-Чим... Аз няма да мога да живея без теб...Бих се самоубила за да те спася винаги! Не ме интересува тъпия амолет само искам ти да си в безопасност!
-Миа...обичам те и искам да ми обещаеш ,че повече няма да правиш такива глупости!-Аз сведох глава ..
-Не мога да те оставя да умреш!
-Няма да умра спокойно! Аз съм с теб завинаги...обещах ти,че ще съм до теб винаги...и ще си държа на думата си!
-Обичам те ,Чим...
-И аз теб, любов-Той ме целуна нежно а аз отвърнах
