Мисля да се върна в града.Надавям се да не ме потърсят защото не искам да им се пречкам. Докато минавах покрай едно малко село усетих,че съм мноооого гладна а тук навсякъде ми мирише на кръв. Видях една жена , която се разхожда на улицата.Беше сама.Трябва да опитам...Сега или никога...Отидох до нея.
-Моля ви елате бързо!Приятеля ми е ранен!-Престорих се на уплашена и заведох жената в гората.Когато се отдалечихме достатъчно се обърнах към нея.
-Къде е приятеля ви?-Аз без да отговоря захапах врата и и запуших устата и за да не вика.Пих,пих,пих докато накрая не усетих ,че е пресъхнала.Трупа падна на земята безсилно. Убих я и ми хареса...
-Не се прави така-Чух познат глас зад себе си.Обърнах се и видях Стефан...
-Какво искаш?!
-Да ти помогна.Ако оставиш трупа тук ще разберат,че е от вампир.Това село е много наивно и наблюдателно.
-От къде знаеш?
-Защото и аз се хранил от него дълго време.Ето лопата и изрови дупка-Аз я взех и почнах да ровя.
-От къде мога да ти имам доверие?
-Казах ти можеш да ми имаш доверие.Щом досега не съм те убила.
-А какво правим изобщо тук?
-Ами...Имам решение на твоите проблеми.
-Какви решения?
-Ако се съгласиш ,може да дойдеш с мен в града да заживееш с мен но не искам да имаш нищо общо с миналото си.Ще забравиш за всички,които си познавала.Ще започнеш нов живот без проблеми. Аз ще те предпазвам и ще те науча на много неща.Как да се защитаваш,как да се биеш,как са контролирал тялото си.На всичко каквото пожелаеш.Само трябва да се съгласиш.
-Чакай....това е шега нали?Са зарежа всичко?!Нее няма как да стане.
-Миа замисли се.Ако се събереш с Джимин ,Мелани ще разкрие всичко ,после Деймън ще убие Джикин и групичката му и накрая ти ще си виновна за всичко-Той е прав...Но няма как да замина?!Но защо не...И без това сега няма къде да отида
-И защо ще ми помагаш?
-Имам много да ти обяснявам...А сега ...Съгласна ли си?
-............Да.....
-Добре тогава да заровим това и да се качваме в колата ми.
Skip time
След около 2 часа път стигнахме до наистина голяма къща.Изглеждаше много хубава.Влязохме вътре където ни отправи право към хола.
Изглежда уютно.Той показа стаята ми,която е на горния етаж. Оставих си нещата. Замислих се. Аз туко що избягах от проблемите си,а трябваше да ги реша сама.Дали наистина беше редно да дойда?Телефона ми звънна.На екрана беше Джимин.Седях няколко секунди в гледане на името му.
-Ше вдигаш ли?-Попита Стефан.Аз му затворих и му дадох телефона. Явно това е новия ми живот.Здравейте!Наистина се радвам,че има хора,които четат тази книга!Според мен не е толкова добра ... Книгата се превръща все повече и повече в боза и не знам какво ще стане с нея.