-Миа,Миа,Миа!Събуди се!-Отоворих очи и видях Мади с притеснено лице.- Той какво прави тук?!Ами ако баща ти беше влязъл?!Щеше да го убие!Ами Мелани ако беше дошла?!Всички щяха да разберат какви сме.Осъзнаваш ли колко опасно в момента да си с него?!
-Мади успокой се, нали никой не ни видя?
-Аз мисля да тръгвам за да не създавам проблеми-Каза Чим и стана.Целуна ме за последно и си тръгна.
-Мади може ли да те питам нещо?
-Да разбира се.
-Ами...Когато Джимин беше тук щях да го ухапя...И то не без да искам...Просто отвътре усещах ,че трябваше... Но за щастие се осъзнах рано и се отдръпнах от него...Той не се уплаши и каза,че ще се справим...Но аз не съм сигурна в това ...Мога ли да се науча да махна това чувство в мен?
- Попринцип знам,че трябва да се научиш самата ти да спираш това чувство ...Баща ти може да ти помогне за това.
-Неее не мога да му кажа,че съм с Джимин.
-А да забравих...Тогава...когато ти се прииска да захапеш Джимин си кажи колко много го обичаш и колко много значи за теб.
-Благодаря за съвета-Аз я прегърнах.-Нооо няма да казваш на баща ми,че Джимин е бил тук нали?
-Няма естествено!
-Благодаря!А какво стана когато излязохте?Открихте още от групичката на Стефан?
-За щастие не.Бил е само той.
-Слава богу.
-Баща ти каза,че е идвал в стаята ти.Направили ти нещо ?
-Не... Странното беше...каза ми,че мога да му имам доверие.
-Какво?!
-Нали! А ти знаеш ли за миналото му?
-Не ...Баща ти не е казвал на никой освен на Деймън.
-Странно.Ами ако попитам Деймън ще ми каже ли?
-Не най-много са ти каже да се разкараш.
-А той защо такъв?
-В кръвта му е.Не знам почти нищо за него.
-Странно - Поговорихме си още малко и усетих ,че съм гладна.Корема ми изкъркори.
-Днес не си яла нали? Ако искаш може да взема от запасите на Деймън? Той няма да разбере.Дори не знам от къде има толкова много кръв от кръвна банка.-Тя отиде а аз се загледах в звездите. Замислих се,че все някога Джимин ще се върне на училище и лагера ще свърши.Ами тогава....До колкото знам връзка от разстояние не е много добра идея.Ами ако аз се върна? Не мога защото баща ми ще разбере,че съм с Джимин...А и Мелани ще каже на всички за нас... Всичко е толкова нечестно. Минаха около 10 минути а Мади още не я няма. Къде толкова се бави? Излязох от стаята и чух как долу се карат. Ако бях сляза щяха да ме чуят затова се заслушах от горния етаж.
-Защо просто не приемеш факта?!-Крис
-Защото не е така!-Баща ми
-Стивън стига!Миа е виновна!Откакто дойде само проблеми имаме!-Марк
-Да и дори може да ми разкрият заради нея!-Алекс
-Спрете!Аз съм Алфа и аз решавам!-Извика баща ми
-Алфата прави всичко възможно за да може глутницата да е в безопасност а ти довлече тук най-големия проблем.Може би не трябва да си Алфа.
-Момчета спрете се!Тя не е виновна!-Защити ме Мади. Спрях да слушам защото повече не издържам. Наистина аз съм виновна. Боже не трябваше да идвам тук. Събрах си набързо багажа,написах бележка която сложих на леглото и скочих през прозореца...
