Вече бяхме в ресторанта.Запознах се с шефа ми.Приятен човек е. Гадното е,че трябва да нося престилка. Стефан си тръгна и аз останах с колегата ми. Казва се Джеймс. Много е мил и забавен. Да не забравим,че е и красив. Той ми обясни какво да правя. Ресторанта беше голям, и ще имаме много работа.
-Отиди да обслужва онези двамата-Той показа масата в края на ресторанта. Взех тефтерче и се запътих натам когато стигнах до масата ми идеше да потъна в дън земя. На масата седяха Джимин и Мелани. Най-ужасно беше,че тя...бременна е...Мелани е бременна и няма от кой друг да е освен от Джимин...Не мога да повярвам. Той явно ме позна и се ококори. Гледаше ме продължително както и аз него. Накрая просто се усмихнах фалшиво.
-Какво ще желаете?
-Аз искам салата...Все пак трябва да е здравословно заради бебето...Нали скъпи?-Каза тя и му хвана ръката.
-А...Д-да Д-да...-Тя ме погледна и се усмихна.Явно не ме позна Бързо се изнизах и отидох при Джеймс .Слава богу беше свободен и не обслужваше никой.
-Джейсм моля те отиди да обслужиш масата ...аз...просто не мога!-Отидих бързо в тоалетната и се разплаках... Момчето ,което обичам с цялото си сърце ще става баща на най-големия ми враг.Не мога да го понеса! Той знаеше ,че го обичам!Или не...Мелани му е напълнила главата с глупости. Сега за нас няма никаква надежда!Не е честно! Усетих горещата топлина и ярост в себе си .Оо не ще се превърна тук.Това не е добре.Трябва са звънна на Стефан. Ама той е надалеч и няма да стигне скоро.Какво ще правя?!?
-Миа добре ли си?
-Махни се!-Казах с леко ръмжене. Не знаех дали е човек или хибрид. Не искам да рискувам. Докато се гърчех на земята чух отваряне на врата и стъпки идващи към мен.
-Спокойно дръж се още малко.-Той ми помогна да стана.Опитах се да го задържа но то просто иска да излезе от мен.(това звучи грешно😂) Добре ,че нямаше много хора в ресторанта.Излязохме и отидохме в една усамотена улица. Аз се отдръпнах защото вече почнах да се превръщам .Все още не се бях научила да контролирам болката и както винаги имам чувството,че умирам. След секунди бях вече вълк.Погледнах към Джеймс,който ме гледаше съвсем нормално. Значи знае за мен. Той също се превърна във вълк.
Трябва да внимаваш повече.В тоалетната не е много добра идея да се трансформираш.-Той
-Знам беше внезапно. Не очаквах,че ще се случи.
-Какво толкова те е ядосало?
-После ще ти обясня.
Превърнахме се в хора и се запътихме отново към работата ни.
-Сега ми кажи какво стана
-Бившото ми гадже ,което още обичам много се оказа,че е баща на най-големия ми враг.
-Гадно. Спокойно сигурна съм,че има много по-добри момчета,които те заслужават.
-Благодаря,че си толкова мил с мен .-Той ми се усмихна и сладката му трапчинка се показа на показ. Влязохме в кафенето а там имаше голяма опашка. Мелани се появи от някъде и почна да ни критикува ,че още не сме и дали салатата. Аз бързо отидох и почнах да обслужвам докато Джеймс се разправя с нея. Накрая и направих тъпата салата и тя млъкна. След около 10 минути вече цареше тишина и никой не мрънкаше. Аз отидох до тоалетната за да видя косата ми на какво прилича. Докато се гледах в огледалото някой влезе и ме притисна в стената.
-Какво правиш тук?-Това беше Джимин
-Теб какво те интересува?!
-Да интересува ме след една година неизвестност. Къде беше ?!Мислех,че си умряла!
-Не е твоя работа къде съм била! Разкарай се от мен!
-Няма докато не ми кажеш!
-Казах да се махнеш!-Аз го избутах с всичка сила и той се удари в стената. Очите ми станаха жълти а зъбите ми се появиха.
-Нали осъзнаваш ,че ако те ухапя съвсем леко умираш?
-И ти ще ме убиеш ли?
-Без да ми мигне окото-Той леко се учуди на думите. Бясна съм му! Аз излязох от тоалетната. Джеймс каза,че работното ми време е свършило и мога да си тръгна. Взех си чантата и излязох от ресторанта бързо. Не ми се занимаваше с Джимин. Да прави каквото си иска. Мен вече не ме интересува. А Мелани...Ще съжалява... Ще направя живота и ад.
Съжалявам за грешките❤️
