Събудих се и усетих галене по бузата ми. Отворих очи и видях любовта на живота ми а именно Чим.
-Съжалявам,че те събудих...
-Не не си спокойно-Аз се приближих до него и го целунах . Той отвърна. Почна да задълбочава и така се озовах под него. Стигна до врата ми и бавно го нашари с големи лилави смучки. Продължи надолу и премахна тениската от мен. Стигна до сутиена....И звънеца звънна. Защо винаги трябва да ни прекъсват ...имам чувството,че нарочно го правят .
-Охх...аз ще отида-Сложих си хавлия на тялото и слязох долу. Отворих вратата а там беше ...Джеймс?!
-Ъм...Миа ...здравей.....-Аз се зачервих. Бях по хавлия все пак...
-А-аз...исках да те питам ако искаш да излезем...знаеш ...на нещо като среща...
-Ами Джеймс....
-Кой е скъпа?-Джимин дойде зад мен само по тениска.
-Оу...ами...аз тогава ще тръгвам...-Той се усмихна леко и си тръгна.
-Секунда са те оставя и вече имаш обожатели-Каза Джимин придърпвайки ме към себе си.
-Стана ми тъпо за него
-Защо да не би да го хареса?
-Нее аз харесвам само теб-След тези думи го целунах.
-Знам това-Аз го ударих леко по рамото.
-Аз влизам да се къпя.
-И аз идвам
-Ааа не...това е за наказание задето подслушваш хората
-Ама аз не съм те подслушвала...Само...чух малко от разговора...
-Аз влизам в банята а ти след мен!-Той се нацупи но все пак млъкна.Влязох в банята и пуснах душа. Оставих капките свободно да се стичат по тялото ми. След секунда усетих ръце на талията си. Обърнах се уплашено и познайте кой видях...Кой друг освен Чим?
-Какво пра...-Той ме прекъсна като ме целуна грубо. Аз естествено отвърнах. Той си сложи ръцете на дупето ми и стисна силно. Изстенах от възбуда. Качих се върху него и обвих крака...
🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞🔞
След като минахме нормално през банята излязохме. Аз се облякох и слязох долу. Реших да сготвя нещо...
*Реши ли кога ще е жертвоприношението?*
Той отново е тук...
-Махни се от главата ми...няма да има жертвоприношение...Разбра,че бих направила всичко само и само Джимин да е в безопасност... Ако искаш жертвоприношение ще трябва да си поживееш още и да изчакаш другото поколение ...И вярно ти не можеш...Мъртъв си
*Мислиш се за много силна нали? Но нали знаеш,че мога да направя това?*
Усетих силна болка в крака. Той ми беше забил ножа. Изпищях.
-Миа?!-Джимин вече беше зад мен. С такава скорост дойде ,че дори не го усетих...-Какво стана...чакай...-Той го взе и го извади. Рана след секунди зарастна.
-Стефан отново беше тук...
-Ахх този... -Телефона звънна. Беше баща ми. Вдигнах.
-Ало?
-Ало Миа как е при вас?
-Супер нямаме никакви затруднения-Казах и погледнах към Джимин.
-Това е страхотно! Вече разбрахме как напълно да убием Стефан...След няколко часа ще сме вкъщи
-Супер!Ами до после!
-Чао!
Затворих и след това се хвърлих на врата на Джимин.
-Радвам се ,че този нещастник ще те остави намира-Каза той. След ,което ме целуна.
-Да и аз се радвам много!
*Радвай се докато можеш...*
*Махни се от главата ми!*
-Миа?
-А...да..
-Слуша ли ме какво казах?
-Ами...аз...извинявай , просто се разсеях.
-Искаш ли да гледаме някой филм?
-Хайде...Тъкмо да се разсеем малко...
Skip time
След поредния епизод на сериала входната врата се отвори и от там влезе баща ми и всички останали. Аз отидох и го прегърнха
-Мисля да започнем веднага и да разкараме Стефан...Ще има малко затруднения и трябва да сме бързи и силни ...дори и една минимална грешка може да убие всички ни...
