Взех телефона и звъннах на Изабел. Надявам се да мине добре -Ало? -Ало...ъм...Изабел...Аз съм...Миа... -МИА -Шшштт...Не викай името ми...Знам,че имаш много въпроси но първо ще ми обещаеш нещо... Не казвай на никого ,че съм ти звъняла. Искам след половин час да се срещнем на кафенето...Не казвай на никой за срещата и гледай да не те следят. -Но...-Затворих бързо. Дишах учестено и много се притеснявах. Дори не знам защо...Не всъщност знам...Ако Стефан разбере ще убие всички...Нарушавам сделката ... Качих се горе за да се преоблека:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Обух се,взех си чантата и излязох. Ходих бавно и много притеснено. Вече бях на кафенето но нямаше никой отвън. Както винаги закъснява. Докато чаках телефона ми звънна. Беше Стефан .Ами сега?! Добре Миа ,дръж се нормално и не заеквай. -Ало -Здрасти Миа... Защо не си вкъщи? -Ами... Ааа за излязох с една приятелка. -Вече си намери приятелка? -Да... -Как се казва? -Как се казва? Ам казва се...-Тогава забелязах Изабел идвайки към мен.-Стефан трябва да затварям. После ще ти звънна става ли? -Добре- Затворих и веднага усетих силна прегръдка. Аз също я прегърнах . -Миа знаеш ли колко ми липсваше?!Къде беше досега?! И защо трябваше да пазя в тайна ,че излизаме? -Нека отидем в парка...-След около 5 минути вървене е мълчание стигнахме до една пейка в средата на парка. -Сега ми разкажи всичко! -Няма какво да разказвам...Само исках да предадеш на глутницата да не ме търсят. Като ме видят просто да не контактуват с мен или да ме игнорират. Нека ме забравят... -Защо? Баща ти беше на косъм от инфаркт ,когато разбра,че изчезна. Също аз и бтс бяха притеснени . Защо си тръгна така? Все трябва да има някаква причина. -Съжалявам...не мога да ти кажа... -Приятелки сме от както бяхме малки,преживяхме толкова много заедно и накрая се оказва,че ти ми нямаш доверие и не може да ми споделиш нищо?! -Не Изи не е така! Добре...ако ти кажа обещай ми ,че наистина няма да кажеш на никого! -Обещавам- Аз и разказах всичко от самото начало. Знам,че не беше редно но просто трябваше... -И през цялото време си била в същия град в който съм и аз,и си била жива?!??!??!!?!!И НЕ СИ МИ КАЗАЛА А АЗ ЩЯХ СА СЕ ПОБЪРКАМ ОТ ПРИТЕСНЕНИЕ! -не можах!Сключих сделка със Стефан...Ако я наруша ще убие всички ви...Затова ти казах да не казваш на никой. -Миа...А ти защо се съгласи да отидеш с него? -Нямаше друг начин! Ако бях останала Мелани щеше да разпространи клипа а глутницата на баща ми дори не ме иска. Поне вече всичко се оправи...Сега глутницата е много по-добре без мен а Джимин...Е намерил щастието и ще става баща...-Каза тъжно докато очите ми се насълзяват. -Съжалявам... И ние бяхме супер изненадани когато разбрахме...- Тя ме прегърна. Телефона ми звънна. -Стефан е... -Ало? -Ало Миа веднага се прибирай. Оказа се,че има друга глутница в града. Побързай. -Да...идвам...-Затворих -Съжалявам трябва да тръгвам...И не забравяй да не казваш на никой...Не знам дали ще се видим пак... -Чао Миа-Тя ме прегърна и усещах как всеки момент ще се разплаче... Отделихме се и тръгнах към вкъщи. Беше ми много тъпо. Поне мина добре и никой не разбра. Прибрах се вкъщи а Стефан изглеждаше меко казано ядосан. -Какво е станало? -Къде беше-Оул не...
