Превърнах се в човек и отидох до нея.
-М-миа...?
-Здравей и на теб
-Какво правиш тук?! Не беше ли умряла?!
-За твое съжаление не. И сега съм тук за да си отмъстят ,че ми провали живота.
-Ти чуваш ли се?! Пипнеш ли ме записа се пуска.
-О,така ли? Жалко ,че вече не ме е страх от фалшивия ти запис.- след тези думи тя ме погледна уплашено.
-Баща ми е полицай!
- И изведнъж те хвана страх от мен. Спокойно баща ти няма да намери трупа ти. Аз мога да прекрия следите от храната си.
-Ще го причиниш на Джимин? На неговото дете?
-Млъкни!-Аз я бутнах и тя се блъсна в дървото.-Това не е изобщо негово дете.
-М-моля те недей...-Аз си показах зъбите и тръгнах към нея. Бях до врата ти и тъкмо щях да забия кучешките си зъби , когато някой ме извика.
-Миа недей! Наистина ли ще убиеш майка с още новородено дете?! Ядосана си и правиш глупости.-Обърнах се и видях Джимин.
-Тя ми развали живота само за забавление и заслужава наказание. Няма да и се размине толкова лесно.- Забих зъбите си в нейния врат. От отдавна не бях вкусвала прясна човешка кръв. Когато усетих ,че почва да свършва спрях.Тя беше почти припаднала. Внуших и да забрави за мен,Джимин и да си продължи живота с нейното гадже. Искаше ми се да я убия но все пак тя е живо същество като мен. Още я мразя . Тя се изправи и си тръгна.
-Не я уби?
- Беше прав...не си заслужава...-Той само се усмихна и ме целуна.
-Искам да дойдеш с мен. Но затвори очи
-Защо къде отиваме?
-Просто... Ела-Той ми сложи превръзка на окото ми ме взе на ръце. След дълго тичане усетих,че спряхме. Той махан лентата и когато отворих очи първото нещо ,което видях беше послат червено бяло отдеало а отгоре му всякаква храна. Намирахме се на върха на една скала и гледката беше уникална. И на всичкото отгоре беше украсил с лампички по дърветата като фон на всичко това.
-Джимин...това е уникално!
-Харесва ли ти?
-Дааа много е красиво тук.
-Нека са седнем-Ние седнахме и почнахме да ядем от храната докато си припомняме стари наши спомени. Гледахме звездите докато аз съм легнала на гърдите му. Атмосферата беше хубава. Всичко беше прекрасно.
-Миа...Може ли да те попитам нещо...
-Да разбира се
- Търсехте от много време...Мислех си,че само трябва да те предпазваме но не е така...аз се влюбих в теб и осъзнах ,че няма да мога да живея с теб. Ти ми промени живота толкова много. Иска ми се всяка сутрин като се събудя да виждам прекрасната ти усмивка,да чувам божествения ти глас,да гледам красивото ти лице и да те целувам за добро утро . Да имаме голяма къща,2 деца куче и да си живеем живота прекрасно. Искам да съм с теб завинаги... Миа...Ще се ожениш ли за мен?-Сълзите се стичаха от очите ми.
-Да!Да!Да!Да! -Аз му скочих и го прегърнах.
-Обичам те толкова много.
-И аз теб!-Той ми сложи пръстена и ме целуна.
Съжалявам за късата глава! Надявам се да ви е харесало! Съжалявам ако има грешки❤️
