Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
„ С всеки ден губя по частица от себе си, а лошото, е че вече не се чувствам цяла. "
(Думи 5381)
Джъстин ме бе изхвърлил от живота си по същия начин по който ме беше вкарал в него – насилствено, неочаквано, сприхаво. Понякога неговата личност ми се струваше като от онези лунапаркове с влакчетата на ужасите от които косъмчетата по тялото ти настръхват и се изпъват като струна по кожата. Изгаряш от любопитство защо тълпата пищи така гръмогласно, така вълнуващо и плашещо в следващата секунда, адреналина се покачва в гърлото ти и като нова душа в тялото ти те контролира и избира да поеме риск. Хвърля се в недоумнение върху седалката на влакчето, скърца метала под кокълите ти и те ужасява мисълта дали няма да паднеш от вагона, заедно с релсите надолу.
В началото е спокойно, като в детските години когато изпробваш нещо ново, нещо различно което да задоволи интереса на малкият капацитет в главата ти, удоволствието те залива и се усмихваш широко до уши в наслада. Всяка изминала релса на влакчето обаче забързва колелата, забавя и след това отново се впуска в неотчитащи километри, а сърцето ти пламти и бунтува в гръдният кош от нетърпеливост и захлас. Покачваш се с бавна и мързелива скорост към върха на спираловидният мост, пирамида, а дъхът ти спира мигновенно и въздухът ти се струва недостатъчен, а тялото ти се разтиля върху седалката и мястото което си маркирала. Ужасът тепърва започва когато скоростта на вагона се покачва, а краката ти увисват във въздуха, а протегнеш ли ръка – можеш да докоснеш с показалец облаците. Мигваш, и в следващия момент политаш надолу като ято от птици, чиито песни се вихрят из въздуха под писъци и крясъци на хората които са поели риска досъщ като теб. Мислите в главата ти за един миг се изпаряват, а от зверската скорост и хищното ръмжене което се откъсва от устните ти, мозъкът ти започва да гори и огъня се разгаря при всяка секунда.
