Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
„ Тъжното при теб, дете, е че вяра в теб от дълги години не може да се намери. Пламъкът на надеждата в очите на хората угасна отдавна."
(Думи 4686)
Гледах я в продължение на няколко минути без да й давам точен отговор. Сърцето се раздираше в гърдите ми и притокът на въздух секваше и с усилия поехмах кислород от устните си. Взирайки се с нея с празен поглед и безизразно лице, осъзнавах колко наранена и осквернена беше личностга й, бях я съсипал до основи.
Боже, беше божествено красива и чертите на лицето й дори когато беше на ръба на силите си, и обляна в сълзи, бяха подчертани, красиви и нежни. По бузите на лицето й имаше останки от грим, от онзи грим от преди десетина минути който загрозяваше само естествената й красота. Тя беше вълшебна, в нея течеше една свърхестествена сила която съумяваше като магнит да привлече всичко наоколо към себе си и потуши с чара си всеки нейн мераклия. Бях виждал много красиви жени, всяка една със своя чар и своите характерни черти, но през моите очи Беатрис беше съвършенна и неповторима. Едно истинско олицетворение на Богиня, тя само можеше да ме извади извън кожата ми и да ме върне обратно само с един нейн поглед.
Съжалявах много повече, съжалявах за първи път през живота си толкова силно и дори самият аз не знаех какво бих могъл да направя. Бях безсилен, изтощен и поставен пред огромна дилема. Не бях на себе си през последните дни, обвинявах нея, ала всъщност тя беше тази която ме държеше изправен и чиито горд поглед зависеше от нея. Ужасявах се до костите си когато проумявах, че ако не я изоставя и не я пусна да продължи по пътя си, някой ще я отнеме от мен. Някой който го беше заявил право в лицето ми и ме беше заплаших чрез слабото ми място, с човека за когото всяка моя фибра и клетка горяха и се размножаваха.
Беатрис беше изключително умна и доста проницателна щом нещо отговаряше на интересите й, безпределното й любопитство понякога беше мъчително и дразнещо, но все така миловидно и като с шоколад обливаше сърцето ти – до толкова беше сладка, че просто не можеш без да отговориш поне на един от стотиците въпроси които ти е задала целенасочено. Бях и безкрайно благодарен заради факта, че успя да застане до мен след всичко което с течение на времето беше научила, след всичко с което й се наложи да се сблъска, след всеки удар чието нейно сърце пое. Никоя друга като нея нямаше да издържи пред целия този хаос, сред цялата тази главоблъсканица и дилема, а тя се справи. Бореше се със зъби и нокти за правото си, за достойнството и най-вече за любовта си.
