"Мъжът който можеше да ме похити с една дума, да разбие всяко кътче на душата ми, а после да моли за милост и прошка, която с радост му подарявах."
(Думи 3361)
Bea's PROV
Несъмнено бързо дългага му ръка, примесена със солидната длъжина на пръстите, се увиха около тялото ми защитнически, докосвайки всеки милиметър кожа до който се добереше. Електричеството от допира му внезапно разтресе всяко кътче на безобразно развалената ми душа, а горещия му дъх се разбиваше във свивката на врата, вземайки пълно надмощие над тялото ми.
Поставяше груби и влажни целувки около шията ми, правейки пътечка с устните си до ключицата, прокарвайки нежно с показалеца си по изразеният ми кокъл. Допира му беше властен, изпълен със страст и желание, докато усещаше забързания ритъм на сърцето ми под пръстите си положени върху кожата ми.
Лявата му ръка обхвана вратът ми, първично, докато плъзгаше тялото си в страни, зад моето, полагайки върху настръхналата кожа около ухото, целувки - все така влажни, грубовати и пропити с желание за близост. Зъбите му се забиха в възглавничката на ухото ми, шепнейки нещо с дрезгавият си глас, което премина като стрела из слуха ми, без възможност да го чуя.
Исках го - с цялото си сърце, лекомислено или не, желаех всяка част от него в този миг. Нямах контрол над цялото си същество, защото в близост до него, то се предаваше доброволно в ръцете му и управителя на тях беше само и единствено той. Мъжът който можеше да ме похити с една дума, да разбие всяко кътче на душата ми, а после да моли за милост и прошка, която с радост му подарявах. Той беше всичко онова, за което не знаех, че бях мечтаела през цялото това време, че е човека който ще желая и избирам пред всеки друг, дори пред собствения си живот и щастие.
YOU ARE READING
Tap out (BG Fanfiction)
FanfictionЖивотът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...