Tap out (BG Fanfiction)

Глава шеста

" Искам да го видя безпомощен, влачещ се по пода, молейки за милост. "

( Думи 3148)

Джъстин паркира лъскавата си кола на няколко метра от преградата, изключвайки двигателя. През целия път до тук, не бяхме провеждали никакъв разговор. Беше повече от ясно, че той не беше никак добре - умислен, притеснен, а дори бих казала и гневен. На няколко пъти забелязах как нервозно потропваше с пръсти по кормилото, а пръстите му шареха из лицето му притеснено. Разбирах, че негов близъл приятел е пострадал в някакъв нелеп бой, но имах предчувствие, че не беше само това. Имаше нещо друго, притесняваше го, а мен десет пъти повече особено като бях в пълно неведение.

Разкопчах предпазителния колан, освобождавайки тялото си от натиска които беше положил. Джъстин изви поглед към мен, а през устните му премина една едва доловима усмивка. Настроенията му минаваха като вълни, като тези на плажа на които Джъстин ме бе довел. Докато бяха смирени и тихи, леко разбиващи се в брега, изведнъж се изтърсват с бясна скорост и потушават всичко.

- Надявам се, приятелят ти да е добре и да не се нуждае от медицинска помощ. - проговорих след известно време, чоплейки ноктите си притеснено.
- Не се тревожи, прекрасна, вече ти казах. Той е добре. - сухо отвърна, докато очите му шареха из лицето ми с интерес.
- Ако наистина е така защо тогава толкова си се усмислил? През целия път не каза и думичка, изглеждаш толкова.. разтревожен, гневен. Дори и уплашен. - отвърнах аз, а той разтърка челото си и една тежка въздишка се откъсна от устните му.
- Виж, Беатрис. Просто се е замесил с много опасни хора, има вероятност следващия път да не се оттърве толкова лесно. Не ме питай повече, защото не мога да ти кажа друго освен това. - някак си гузно ми отговори, отбягвайки погледа ми. Но този път прозвуча искрено, предишното му обяснение крещеше "лъжа", а това беше много по приемливо за инстикта ми.
- Разбирам. Не искаш да ми кажеш, нямам никакъв проблем с това, уважавам личното пространство. Но, моля те, внимайвай. Не искам да пострадаш. - казах с прегракнал глас, докато погледа ми се размазваше от насъбиращи се бисърчета сълзи.

Мисълта, че можеше да му се случи нещо, ме ужасяваше. Цялото ми тяло изтръпваше за миг, а всяко кътче се вледеняваше от страх. Знаех и уважах факта, че той държеше на приятеля си, просто покрай цялата кавга между опасните типове с които се е замесил приятеля му, Джъстин имаше вероятност да си създаде несъзнателно врагове зад гърба си. Големи неприятности.
- Успокой се, малка моя, всичко ще е наред. Обещавам ти. - отговори загрижено и ръцете му посегнаха към колана, откопчавайки го. Скоро здравите му ръце се наместиха върху тялото ми, увивайки ги около малкия ми тас, в прегръдка. Побързах да потуша всяка сълза която смееше да попадне върху бузите ми.
- Когато се прибереш, ми пиши. Искам да знам, че си добре и си се прибрал невредим. - казах му аз с заповяднечиски глас, примесен с шеговит тон.
- Разбира се, щях да го направя така или иначе. Ти се опитай да не мислиш много затова, не искам да се тревожиш напразно.
- Ще се опитам, обещавам. - промърморих тихо, сгушвайки се в обятията му. Поех дълбоко въздух, долових познатият мирис на тежкия му парфюм. Опияняващ ефект.
- И не забравяй, утре ще си изцяло моя. Обади ми се когато се събудиш, за да дойда да те взема. - каза Джъстин, а хватката му леко се разхлаби, давайки ми възможност да застанем лице в лице.
- Прекарах си невероятно. Плажа, обстановката.., ти. Всичко беше прекрасно. - казах през широка усмивка, позволявайки на съзнанието ми да разлее всеки един момент от случилото се там между нас.
- Аз също мисля по този начин, щастлив съм. Благодарение на теб. - думите му се стичаха като мед през устните, това влудаваше сърцето ми. Само от думите му кожата ми настръхваше от удоволствие.