Tap out (BG Fanfiction)

Глава десета

" Телата ни си принадлежаха, създадени са за да се сливат в едно. "
(Думи 2736)

Обещание. Доброволно Джъстин си бе възложил за задължение да не си тръгва никога, да не ме оставя сама, да не ме превръща в трепереща развалина. Думите му отното като саундрак се повтаряха в съзнанието ми, без дори да се поколебая, се усмихвах глуповато при мисълта.

Връзката ни беше едва прясно стартирана, а вече беше затвърдена, поне така го чувствах. Обикнах тази мисъл в момента в който избликна в ума ми, която не спираше да се превърта отново и отново съпътствена, водени ръка за ръка, с думите на Джъстин.

Бях прескочила тънката граница между реалността и илюзията, потопих се изцяло в своя подсъзнателен свят, облечена в любов, а над мен щастието по форма на слънце и лъчи от мечти. Всичко беше перфектно там, а и отвъд него. Бях щастлива, а единствената причина за това мое чувство беше Той.

- За Бога, ако Раян не си вдигне шибания телефон до една минута, му обещавам, че следващата причина поради която не ми вдига, е че ще му липсват ръце! - заплашително изсъска Бруклин, а очите и пронизваха в омраза набиращия се номер.

- Ще ти вдигне, може би има просто работа.. - извъртях очи в досада, последното нещо което чувах през последните двадесет минути, бяха заплахите на Бруклин.

- О, горкия работлив той.., изобщо не смей да заставаш на негова страна! Предполагам каква работа има, щом не ми вдига от почти половин час! - повиши тон тя и нервно затраката с дългите си нокти по стъкления екран на устройството.

- Успокой се, Бруклин. Най вероятно се къпе, а ако не е това, значи е заспал. Не се тревожи напразно. - загрижения тон на Джъстин накара вече налудничевата ми усмивка, да се проплъзне по устните ми, за пореден път.

- Сигурен ли си? - повдигна вежди Брук, с блясък от надежда в погледа.

- Живея с него от две години, научил съм му цялостния процес на живот. Знаейки ежедневието му, по това време спи, а ако е събитието на годината и е буден.. то значи е в банята. Обикновенно седи там около час, не знам какво прави толкова дълго, но е факт. - изперпателно отвърна момчето ми, а дългите му, но не прекалено, пръсти се заровиха в косата ми. Играеше си с един кичур, увиваше го на пръста си, а след това преминаваше към следващ.