Tap out (BG Fanfiction)

Глава девета

" Сърцето ми би се разтопило, ако това беше възможно. "

(Думи 3854)

През половината ден, прекаран на дивана, обвита в здравите му ръце, се бях замислила дълбоко.

Съзнанието ми не можеше все още да произведе идеята за Джъстин, че той беше моето момче. Чудех се, дали това не е сън? Дали това не е плод на въображението ми пресъздаден от стотиците романтични романи, над които все надвесвах глава. Дълго време копнеех да изпитам тази любов, между редовете на книгите, все се молех това някой ден да съм аз, а не просто илюзия към която съзнанието ми ме прехвърля всеки път.

Бях неспокойна от факта за колко кратък период от време с Джъстин бяхме сформирали отношения, които прерастваха в нещо безпределно.

Чувствата ни бяха обемни, огромни, по тази причина ни бяха заляли с безгранична сила, от която се плашех. Страхувах се всичко това което нарастваше около нас, да не се сгромоляса със същата сила, с която беше сглобено. Не исках да свърша никога. Дните ни заедно като двойка бяха пресни, едва стартирали се, но едно чувство в мен не ми даваше спокойствие. Сякаш беше затишие пред буря.

Двамата се познавахме от твърде кратко време, смея да кажа, че информацията ни един за друг беше мъглява, някак семпла. Знам, че тепърва предстоеше загадките около нас да се разплитат, просто не бях сигурна дали наистина това искам да се случи.

След вчерашния ми разговор с Адам, мистерията около Джъстин сякаш заседна в гърлото ми, образува кълбо от нерви в стомаха ми. И колкото и да се опитвах да подтисна това чувство, то просто надделяваше в мен. Адам беше притеснен, което беше рядкост предвид силния характер който притежаваше, беше уплашен и разтревожен за мен. Което прибави още два пъти повече сигурност в думите му, че Джъстин беше замесен в нещо опасно, а аз можех да съм потърпевша от това.

Колебаех се. Не бях сигурна дали това беше истина или поредната клюка която се разпространява наоколо. Не знаех със сигурност какво е вярно и кое не, дори си нямах и най-малка представа, всичко ми беше в пълен мрак. Но това което знаех и беше видимо, е че Джъсти не изглеждаше като опасен тип. Той беше твърде грижовен и сърдечен, за да бъде част от нещо застрашаващо околните.

По-рано днес след обилния обяд които бях поръчала, когато всеки привърши с порцията си, прилежно се заех да измия и почистя бъркотията която бяхме сътворили. Адам не пожела да обядва заедно с нас, вместо това взе своята дажба и се заключи в стаята си, без да дава ясна причина за това. Когато приключих с почистването, върнах обратно целият си фокус върху Джъстин който претърсваше рафта с дискове, с цел да намери някой интересен филм и за двама ни.