Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
" Но, по дяволите, нека горя в Ада затова, че я обикнах. " (Думи 2044)
През останалата част от деня, я прекарах заедно с Джъстин в задния двор на "ергенската им" къща, в обятията му докато телата ни спокойно си почиваха върху меката материя постлана върху голям жезлонг. Просто тиха следобед в прегръдките му, ми стигаше да забравя скорошните събития и честността която Джъстин прояви към мен по отношение на миналото му и бизнеса с които се занимаваше през повечето време. За миг просто всичко утихна, чувствах се по начин които не можех да опиша, но го свързвах със сън от който се бях събудила – единствената асоциация която съзнанието ми създаде бе това.
Но реалността си беше все още тук, непокътната и готова да ме преследва дори в кошмарите ми. Нямаше изход от нея, опцията с която разполагаше бе да я преглътна и да се съглася с нея, за да запазя спокойствието си максимално близо до себе си. И този факт никак не ми се струваше безобиден, но Джъстин правеше нещата да бъдат в тяхната пълна противоположност, с което си давах надеждата, че всичко щеше да е наред. Макар и с мрачното минало до себе си, а сегашното не далеч по тъмно и разтърсващо тялото ти от безкрупулен студ, заедно с него можех да премина през всичко невъзможно. Всичко с Него ми се струваше светло и приятно, като илюзия която замъгляваше погледа ми и ме препрещаше в различни светове всеки път.
Последите минути които прекарах с Джъстин бяха в луксозната му кола, която прилежно бе паркирана пред преградата, както обикновенно. Беше същата кола в която Джъстин ме бе оставил след онова така далечно парти на Джаксън. Спомените тук в този автомобил, принуждаваха бузите ми да почервенеят, а широката нелепа усмивка да заеме челна стойка на лицето ми. Дори не направих опит в който да я прикрия, а точно обратното – задълбочих я, което не остана скрито за мъжката фигура до мен.
