Животът на Беатрис придобива смисъл в една обикновена нощ, прекрачвайки собствените си граници. Устремена да предотврати ежедневието си, се съгласява да бъде част от парти на свой съученик, за първи път. Щурият живот, който водеха връстниците й, не...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
"..този тип беше дявол, който всяка нощ се явяваше в сънищата ми."
(Думи 3768)
- Какво ти е в главата?
Джъстин проникна като стрела в очите ми, четеше ме като разтворена книга, всяка страница, всеки лист, всяка изписана дума той я приемаше за даденост и извличаше полза от нея. Похотливо се усмихна насреща ми, отпивайки от ледения алкохол в стъклената чаша, чието количество бе снижено отново до минус. Глътките му бяха големи и тежки за преглъщане, но сякаш Джъстин беше ненаситно жаден, с всяка поета глътка в устата си, той ожадняваше все повече и повече. Погледът му ми говореше повече от думите излизащи право от устата му - вълкът беше гладен, а водата която му се предлагаше, само раздразваше стомахът и страхът. Единственото му нужни ресурси в този момент бях аз, неговият дълго жадуван кокал.
- А в твоята? - тактично зададох въпроса си, а задръжките между нас започваха като ненужна дреха да се хвърля върху пода.
- Какво конкретно искаш да разбереш, прекрасна? - дъхът му ухаеше на мента и марково уиски, чиито аромат се разнесе като свободна пеперуда из обонянието ми.
- От кое си най-впечатлен до момента? - отправих директно към него, отпивайки от своето питие, поемайки бавно с леки глътки от течността.
- От кое ще си най-заинтригувана?
- Стига с игричките, Бийбър. Какво се върти през последния час в умът ти, до толкова, че те прави толкова безпомощно изпаднал в нужда? - очите му обходиха всеки милиметър от лицето му, захапах долната си устна напълно неволно, когато попаднах на изписаните му като картина устни.
- Единствената помощ която може да ме доведе до желаното, съм самият аз. Не разчитам на никого да урежда моите сметки и да плаща моите данъци. Добър подход, но се постарай следващия път повече, Беатрис. - развеселено отговори, но през стисната челюст и изразени скули, напълно ясно като бял ден схванах скришния намек да възпра детската си игра на въпроси.
